ИЗЛОЖБА 24 април | вторник | 18.00 часа Унгарски културен институт

ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА НА МИКША РОТ "ОЦВЕТЕНА СЛЪНЧЕВА СВЕТЛИНА"

Открива: Дьорди Димитров, директор на Унгарския културен институт

Микша Рот е основател и ръководител на най-известното и най-продуктивно ателие на обновеното в края на ХІХ и началото на ХХ век изкуство на стъкларството и мозайките. Започва обучението си в занаята в ателието на своя баща Жигмонд Рот. Изучава средновековното изкуство на стъклописа в Англия, Франция и Германия. Благодарение на големите строежи, последвали Съглашението (1867), ателието му, основано през 1885 г., получава много поръчки. В него се изготвя декорацията за стопански и административни сгради, църкви, синагоги, изложбени зали, бани, кафенета, частни домове и жилищни кооперации. От края на 1890-те години пръв в Австро-унгарската монархия и по уникален начин Микша Рот прилага откритото от Л. К. Тифани нов вид стъкло и въвежда в употреба мозайките. Сред изтъкнатите му работи са Парламентът, Параклисът „Светата десница” на кралския палат, Музикалната академия, Постоянната художествена галерия на Унгария във Веленце, някогашният Дворец „Грешам”, Дворецът на културата в Марошвашархей (рум. Търгу Муреш) и Параклисът в квартал „Липотмезьо”. Мозайките му украсяват Националния гробищен парк на булевард „Фиуме” и множество крипти и мавзолеи в гробището на улица „Козма”. Работи съвместно с най-значителните архитекти и художници на епохата. Изпълнява и чуждестранни поръчки: в ателието му е изготвен стъкленият покрив на Националния театър на Мексико, проектиран от Геза Мароти (1910).

С избухването на Втората световна война в богатото на успехи и признания жизнено поприще настъпва трагичен обрат: след издаването на закона за евреите от 1939 г. Рот затваря ателието си. През 1944 г. умира в дома си.

Изложбата на Институт „Балаши”, озаглавена „Оцветена слънчева светлина”, с помощта на увеличени фотографии, скици, едновремешни и съвременни фотоси разкрива разнообразната и многопластова дейност на ателието на Микша Рот; представя по-важните моменти от житейския му път и основните му произведения. Наред с проектираните от самия него и в ателието му творби са включени и паметниците, изработени с изтъкнатите художници на епохата (Берталан Секейи, Янош Васари, творците от ателието в Гьодьольо и др.). Повечето от оригиналните творби се намират в сгради, в които не е лесно да получиш достъп. Чрез фотографии в изложбата са представени и витражните му картини, „невидими” по гореспоменатите причини. Материалът на изложбата е реализиран със сътрудничеството на множество обществени институции и фотографи. Куратор е изкуствоведът Каталин Гелер, председател на Унгарското сецесионно дружество и главен сътрудник на Унгарската академия на науките.