ЛИТЕРАТУРА 27 февруари | вторник | 18.00 часа Унгарски културен институт

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПОЕТИЧНАТА КНИГА НА АКОШ ДЬОРФИ "НЕ ПОМРЪДВА" (Смол Стейшънс Прес, 2017) С УЧАСТИЕТО НА АВТОРА АКОШ ДЬОРФИ И ПРЕВОДАЧА НИКОЛАЙ П. БОЙКОВ

Разговора ще води Белослава Димитрова, поетеса, журналистка, редакторка на литературния сайт "Свободно поетическо общество"

Чете: Петър Кауков

Акош Дьорфи е роден през 1976 г. във Вац. Автор на стихосбирките "Северният клон на Чованьош" (2000), "Из бележника на Акутагава" (2004), "Не помръдва" (2007), "Вали сняг в Амиен" (2010). Както и на книгите с есета и проза "Родина" (2012), "Долината на бляновете. Откриването на празнотата" със снимките на Золтан Ванчо (2013), "Планинска тетрадка (2016).

Николай П. Бойков (Видин, 1968). Превел книги от Петер Естерхази, Ференц Сий, Силард Борбей, Имре Кертес, Петер Надаш, Ищван Йоркен, Андраш Геревич и др. Инициатор и един от основателите на преводаческата работилница BG-кондуктор.

"Не помръдва" събира в едно опитността на автора от различни години, тя е един вид негова равносметка. Съдържа както нови стихотворения, така и стари от предишните му две книги "Северният склон на Чованьош" и "Из бележника на Акутагава". Или техни пренаписани варианти (дори новите стихотворения съществуват в различни версии и графичен вид в литературната периодика).

... Книга на отмерената бавност, на фината светлочувствителност и на разпростирането едновременно във всички посоки. На питанията относно знанието, незнанието, узнаваемото.Навремето, преди години си правих тест кой млад унгарски поет съм. След като отговарях на въпроси за любим спорт, любимо място, тотемно животно, любима група, любим език, любим израз, любим музикален инструмент, любимо нещо за хрупане, за най-велик от великите и кой герой на Шекспир бих бил, се оказа, че съм Акош Дьорфи." (Николай П. Бойков, из предговора към стихосбирката "Не помръдва")

"Едни от най-важните елементи на книгата на Акош Дьорфи са историите. Гласът му е безстрастен, лирическото аз не иска да изкаже повече от видяното, не иска да тълкува, а само да ни покаже. С история да покаже едно чувство, настроение и нещата, които не са видими и уловими" (Ференц Винце), "Тук се срещат, понякога по изумителен начин, сакралното и баналното." (Золтан Салаи)