ИЗЛОЖБА 5 февруари | понеделник | 18.00 часа  София – Съюз на архитектите в България, ул. Кракра 11, Зала 1

 

Откриват: Дьорди Димитров, директор на Унгарския културен институт, и арх. Георги Бакалов, председател на Съюза на архитектите в България

 

Имре Маковец (1935-2011) е най-значителният представител на органичната архитектура. Проектираните от него сгради се вписват в средата си без да потискат природата и нейните форми. Стреми се да изобразява унгарските архетипи и така продължава труда и вижданията на архитектите от унгарския сецесион и националната романтика.

Имре Маковец е роден на 20 ноември 1935 г. в Будапеща. Революцията от 1956-та година изиграва важна роля в живота му. Заради активната му революционна дейност, студентските му права са прекратени и затова едва през 1959 г. успява да се дипломира като строителен инженер в Техническия университет в Будапеща. През 1962 г. завършва архитектура в Академията за приложни изкуства, от 1959 г. работи в държавни проектантски дружества. Може би най-известното му произведение е проектираният през 1992 г. унгарски павилион на Световното изложение в Севиля. Създател е на повече от сто сгради с най-различни функции. Първата му значителна творба е църквата в Пакш. С островърхата си покривна конструкция и порта с арки тази сграда му носи слава в цяла Унгария. Също такава туристическа забележителност, носител на характерния му стил е и евангелисткият храм в Шиофок, докато обредният дом на гробището в квартал Фаркашрет на Будапеща наподобява човешки гръден кош. Използва дървото не като декоративен, а като конструкционен елемент, творбите му се вписват в околната среда, изготвени са с екологични, естествени материали. Според Маковец сградата трябва да изглежда така, сякаш основата й израства от земята, а покривът й е паднал отгоре й от небето. Стремежът му е постройките да са единни по същност със заобикалящата ги среда, да се впишат органично в местността. От 1987 г. преподава в Международната академия по архитектура, през 1992 г. го избират за председател на новосъздадената Унгарска художествена академия, преподавал е и в Техническия университет и в Академията за приложни изкуства в Будапеща. Носител е на най-престижните унгарски отличия като: наградата за архитектура „Ибл” (1969), награда „Кошут” (1990), награда „Унгарско културно наследство” (1996) и други.

 „Докато правех снимките си, се стремях да уловя същността на сградите на Имре Маковец, която по мое мнение е самата сакралност. Прекарах в близост до всяка от тях поне един ден и една нощ, за да натрупам възможно най-много впечатления. По време на това се запознах с хората,

посещаващи храмовете. Интересуваше ме какво ги свързва със сградите на Имре Маковец, в каква връзка са с църквите си, какви спомени пазят за проектирането и изграждането им. Често присъствах и на литургиите, богослуженията. Реализацията на труда ми беше съпроводена от безброй странни и символични събития. Срещнах се с въодушевени, понякога екзалтирани хора, преживях плашещи или смайващи природни явления, които до ден днешен оказват въздействие върху мен.” – Мате Габор D.L.A.

 

Изложбата гостува в България благодарение на Фондация "Имре Маковец"

 

Изложбата ще продължи до 18 февруари 2018 г.