ЗА УНГАРСКИТЕ АВТОРИ И ТВОРБИ:

Всичките 11 издания са излезли с помощта на Унгарския културен институт.[*]

 

Габор Дюкич: Избрани стихотворения, превод Стефка Хрусанова, изд. Гутенберг

Стиховете на Габор Дюкич напомнят за хайку поезията, осветяват под особен ъгъл предмети и събития от всекидневието, лишавайки ги от познатите им черти.

Габор Дюкич (1958, Будапеща). Поет, преводач, литературен критик. Член  на международния ПЕН-клуб, на Американската асоциация на преводачите на художествена литература и др. Габор Дюкич въвежда за първи път в Унгария откритите четения на поезия с участието на публиката.

 

Жужа Бенеи, Безпредметно битие, превод Светла Кьосева, изд. Small Stations Press

Централна тема на лириката на Жужа Бенеи е болката, битието и небитието, парадоксите и тяхното въвеждане в поезията.

Жужа Бенеи (Будапеща, 1930-Леанфалу, 2006) Поетеса, писател, есеист, литературен историк, белодробен лекар, университетски преподавател. Централна тема в поезията й заема болката, занимават я рефлексиите, битието и небитието, начинът на действие на парадоксите и внедряването им в стиха.

 

Дьорд Фердинанди: Самотна гургулица, превод Мартин Христов, изд. Ерго

Книгата съдържа над дузина прози, както сам ги определя Фердинанди. Това са всъщност парчета от огледалото на неговия живот, чието начало се поставя на Орлово бърдо в Будапеща, столицата на довоенна Унгария.

Дьорд Фердинанди (Будапеща, 1935). Писател, носител на наградата „Атила Йожеф”, поет, критик, литературен историк, университетски преподавател. Член на Съюза на френските писатели и на Международното унгарско филологическо дружество. Напуска Унгария след потушаването на революцията от 1956 г., емигрира във Франция. Живее и в Пуерто Рико.

 

Ноеми Сечи: Комунистът Монте Кристо, превод Юлия Крумова, изд. Ерго

По заръка на комунистическия вожд Бела Кун касапинът левент Шани заминава за Виена. С куфар злато в ръцете, с любов и страх в сърцето. Каузата му е да спаси Унгарската съветска република.

Ноеми Сечи (1976, Сентеш). Писател, носител на наградата „Атила Йожеф”. Автор на романите „Угрофински вампир”, „Последният кентавър”, „Безпокойните”. Романът й „Комунистът Монте Кристо” печели през 2009 г. в Брюксел Наградата за литература на Европейския съюз.

 

Шандор Петьо: Цирк над града, превод Стефка Хрусанова, изд. Ерго

Жълъдчетата Марци и Марчи се опитват да разведрят своя омърлушен автор, водят го на разходка в парка, споделят мечтите си. Книгата ни учи, че щастието може да бъде открито в дребните неща от живота, без да се отказваме да мечтаем и фантазираме.

Шандор Петьо (1948, Будапеща). Пише книги за деца, сценарист на поредица анимационни филми, излъчени по Унгарската телевизия през 80-те години.

 

Лайош Грендел: Камбаните на Айнщайн, превод Нели Димова, изд. Гутенберг

Тази гротескно-абсурдна сатира за рухването на комунизма ни среща с Фери Месарош, който става заместник директор в един замаскиран като шивачница институт и с времето се забърква във все повече абсурдни ситуации.

Лайош Грендел (1948, Лева) Унгарски писател от Словакия, критик, университетски преподавател. Ранните му новели и повести са изпълнени с хумор и ирония. Романите му изобразяват живота и проблемите на унгарците в съвременна Словакия, противопоставяйки ги на случки от миналото.

 

Списание Море – унгарски брой, изд. Община Бургас

Броят включва творби на съвременни унгарски автори и класици, графики от фонда на Националната галерия за чуждестранно изкуство от изложбата „Унгарски майстори в България” и притурка „Гласовете на протеста”.

 

Костадин Гърдев: Българската общност в Унгария след 1944 г., изд. Гутенберг

Научният труд представлява опит да се направи по-пълно проучване в исторически аспект на българското землячество в Унгария за периода след драматичната 1944 г. докъм 1970 г., разглежда се стопанският, организационният, културно-просветният и духовният живот на българите в Унгария.

Костадин Гърдев. Старши научен сътрудник по нова и най-нова история в Института по история при БАН

 

Тошо Дончев: Умната! Или петте правила на щастието, превод Адриана Петкова, Светла Кьосева, Юлия Крумова, изд. Литературен форум

Разкази, мемоари и есета от писателя Тошо Дончев

Тошо Дончев (Будапеща, 1944) Писател, социолог, политик. Основател на българо-унгарското списание „Хемус”. На български има издадени четири книги. Носител на български държавни отличия.

 

Дюла Ийеш: Народът на пустата, пр. Б. Стайкова и Д. Боиклиев, изд. Литературен форум

Книгата е автобиографичен роман, в нея детството на автора е показано до най-малката подробност на фона на общия живот в пустата. „Народът на пустата” излиза на бял свят през 1936 г. и отваря нова страница в унгарската литература. Дотогава нито един писател не се е занимавал със съсловието на ратаите.

Дюла Ийеш (1902, Арсентльоринц-1983, Будапеща). Поет, прозаик, драматург, преводач, трикратен носител на наградата „Кошут”. През 30-те години Ийеш създава най-силните си прозаични текстове – „Народът на пустата” и „Петьофи”. В късното му творчество го занимава главно проблемът за преходността на човешкия живот.

 

Папка „Унгарска графика от фонда на Националната галерия за чуждестранно изкуство”, изд. Гера-арт

С тази папка ще зарадваме ценителите на унгарската графично изкуство с 13 майсторски графики в подбора на унгарския изкуствовед Атила Ташнади.

 

 

 



[*] На Панаира на книгата ще можете да намерите и историческия роман за Петър Делян „Поличба” от Бойко Беленски.