Унгарски поети на български език

 

Откъси от стихотворения на унгарски поети в превод на български език

 

Ендре Ади: А сега ще замлъкнем

Моя сестро Вечер, целуни ме,

ням стори ме, разнеси вестта,

че престанал твоя брат да пее

от упорство някакво без име.

Казва той сега на всички люде

колко малко радост на света

имал е от песните си луди.

превод Атанас Далчев

 

Ендре Ади: Новото верую

Разбрах вече: гонех химери.

Но честно изкачих свойта Голгота

със кръст от какви ли не вери.

 

И ето ме вече, пречистен

от спътници-вери себични:

днес не искам за себе си нищо.

 

И не, не шептя - изкрещявам:

Нови хора, елате, елате!

Тържеството ви днес благославям!

превод Георги Крумов

 

Ендре Ади: Докога да живея

Докога да живея?

Дотогава, догдето

мойте песни извират

със вик от сърцето:

догдето душата

избухва със песни

и властно ме жарят

възторзи чудесни,

превод Георги Крумов

 

Миклош Радноти: Ни спомен, ни чудо

Знам, ни спомен, ни чудо ще ми дойдат в защита

и съзреш ли ме нейде да влача крака,

отвърни се, приятелю, и махни със ръка:

ах, небето над мен е като зинала яма

и където бе ангелът,

никого няма!

Превод Валери Петров

 

Миклош Радноти: Откъс

... Живях на тоя свят във дни, когато

човекът беше паднал толкоз низко,

че сам убиваше, по своя воля,

със сладострастен рев, пиян от луди

химери, предразсъдъци, заблуди.

 

Живях на тоя свят във дни, когато

на почит бяха доносът, грабежът,

убийството; и сякаш от прокажен,

странеше в ужас мало и голямо

дори от по-умерения само.

Превод Валери Петров

 

Миклош Радноти: Илюстровани картички

Аз проснах се до неговото тяло

и в миг почувствах как се опна цяло.

- Куршум в тила! - си казах. - Твоят ред е.

Достигнал си последната черта.

Не мърдай и ще цъфне като цвете

от твоята устойчивост смъртта!

Но със ухо във кръв и кал тогаз

"Der springt noch auf!" - дочух да казва глас.

Превод Валери Петров

 

Янош Пилински: Автопортрет от 1974

     На Ендре Иллеш

Ризата ми като на масов убиец

е бяла и добре изгладена,

ала главата ми като на момченце

е хилядолетна и мълчалива.

Превод Иван Цанев и Дьорд Сонди

 

Янош Пилински: Инфинитив

Още може да се отвори.

И може да се затвори.

Още може да се обеси.

И може да се отреже.

Още може да се роди.

И може да се зарови.

Превод Иван Цанев и Дьорд Сонди

 

Янош Пилински: Постепенно

Както нищото изглажда

бръчките на агонията,

както пейзажът подир виелица

притихва, прибира се, някак

тъй се оформя, урежда се

постепенно диалогът между

човек и Бог, умиране и раждане.

Превод Иван Цанев и Дьорд Сонди

 

Адам Надашди: Заесенява

Все да вървиш, без да говориш за него.

На плажа. Пръстта, туфите трева.

Угарките: с червило или без.

С наведена глава. Навярно бягство,

навярно образцова скромност и свян.

Ех, че хубаво, вече не трябва на плаж да ходя.

Превод Николай П. Бойков

 

Адам Надашди: Не се сплете

Обърнат към стената, очи затворил,

гоня кошмарното време

и виденията: че се присмях

на ангел, че се усъмних

в дявол, а те зорко ме наблюдаваха

и твърдо казваха какво, о, да не правя.

...

Седя с вдигнати колена, прекланям

глава пред своите стари крака.

Превод Николай П.Бойков

 

Жужа Бенеи

Като нещата, заключени в себе си,

стоя - отвъд самотата, до крайъгълния камък

на битието.

 

***

Защото го изрекох, а не биваше,

позовах неназовимото -

и безименно гния в праха.

Превод Светла Кьосева

 

Жужа Бенеи

Родена съм да търся. Опорите в

невидимото скеле на пространството.

Обич ли?

***

Земята е начупена керамика.

Дърветата прегарят. Не водата.

Вятър не достига.

Превод Светла Кьосева

 

Жужа Бенеи

Единственият смисъл на живота ни е

да родим смъртта. Обърнато битие.

 

***

Есен. Дъх на дървесна шума, на дюля и на земя.

Просмукват се през стената. Рухва

последният надгробен кръст.

Превод Светла Кьосева

 

Зита Ижо: кръговрат

зад планините и новото слънце потъна,

като червена паричка във касичка

 

не се сети за какво да похарчиш предишната,

и сега бог само толкова ти отреди.

Превод Мартин Христов

 

Андраш Геревич: Клетка

В зори полупиян и вонящ на тютюн

се прокраднах в църквата, изтощен

от купона и тъпканицата цяла нощ

и коленичих сред палмите в нозете на Христос.

Като момче беше толкова хубаво сам да се шмугвам,

докато църквата е безмълвна и празна

и да се моля за истинската любов.

Превод Николай П.Бойков и Мина Цонева

 

Андраш Геревич: Събуждане

Насън летях,

небето беше гъсто

като вода и безоблачно.

Сутринта холът плуваше в пера

и в птичи пух,

а един мъртъв кос

се валяше на килима със затворени очи.

Котката се отърка в краката ми

и игриво посегна

към крилете ми.

Вън се лееше дъжд.

Превод Николай П.Бойков и Мина Цонева

 

Ото Толнаи: Моят епитаф

-

тук почива и прочее онзи

дето си разби птичата глава

в стена от стъкло

Превод Мартин Христов

 

Ото Толнаи: За морето стихове да пиша

на морския бряг човек понякога се натъква

на престарели художници с треперещи ръце

гушат се вън на скалите

може би отдавна вече слепи

и рисуват морето

цял живот са правили това

най-много зиме да са се прислонявали в планините

върху стените на затънтени черквички да изографисват

окастрени ангелски криле

за да имат пари за хляб за вино

да цял живот са правили това

Превод Мартин Христов

 

Ото Толнаи: Краят

немалко лоша литература изчете

трябваше да се досетиш че такъв ще е

КРАЯТ

Превод Нели Димова

 

Габор Дюкич: напролет

кокиче цъфна до мравуняка

отхвърлили бремето си

мравките танцуват из градината

Превод Стефка Хрусанова

 

Габор Дюкич: през зимата

 

следи от птичи крака по снега

под боровете

враната търпи дивия гълъб

Превод Стефка Хрусанова

 

Габор Дюкич: без мит

земята беше изоставена

нищо не пишеше на нея

 

беше сгърчена

като изпразнена

хартиена кесия

Превод Стефка Хрусанова

 

Ищван Кемен: Аритметика

Две по две прави четири.

Изричаш ли го рядко - все го забравят.

Повтаряш ли го често: не ти хващат вяра.

Превод Мартин Христов

 

Маргит Сечи: Любов

Нека погледам твоя образ драг,

познат и строг, но скъп ми пак,

отминалата младост:

където ангелът ми милостив е бил.

Измъчен образ от живот без радост,

от битките осиротял.

Нека погледам образът ти скъп -

познат и строг, но цял.

Превод Донка Нейчева и Атанас Звездинов

 

Маргит Сечи: Така гледах на себе си винаги

Гледах себе си аз така:

цяло чудо е тази ръка,

чудо - тази косица смешна,

аз съм чудо, дете човешко.

Превод Екатерина Йосифова

 

Ласло Наги: Мама седи като великан

Мама седи като великан,

държи ме в скута си с пелените по мене,

подритвам там, целият в тях омотан,

като малко бизонче с рогца закривени.

 

Развържи ме с мойте рогца – закривени ръжени –

искам свободно аз да живея,

на ангелските момичета в дрешки червени

в белия сняг да налитем копнея!

Превод: Георги Крумов

 

Ласло Наги: Огън

огън,

ти си прекрасен,

вдъхновение, корен на всичко,

разцъфти у ранената птица.

както можеш, така я обгаряй,

не за пепел от кости е тука,

а за дума, с която се съмва;

огън,

ти си прекрасен,

победителю на айсберги,

не оставяй човек да старее

и с бради да обрастват душите!

Превод Нино Николов

 

Ласло Наги: Копнеж

Сякаш е птица разкъсана - бял

сняг по елите в гората блести

хищнице моя ти в полет свисти

вдовство разкъсай развързвай мечти

звяр мой прекрасен палач похотлив

жадна за мен ненаситна бъди

сякаш е птица разкъсана - бял

сняг по елите в гората блести.

Превод Михран Бохосян

 

Ласло Наги: Харамия, който в стихове се крие

Харамия, който в стихове се крие,

от съдба за теб скроена, от молитви

и от грижи сътворяваш ти край себе си

прословутата гора с усойни дебри,

а и с черна нощ, в която твойта бяла

риза е полюшващ се копринен призрак

и раздухван алкохолен пламък само,

Превод Александър Миланов

 

Имре Оравец: Въпрос и отговор

Какво ме тласкаше в живота?

 

Наивната вяра,

че на света има нещо,

което ме очаква,

от което не мога да се лиша

което е нарочено за мен,

което ме изпълва,

само трябва да го намеря.

Превод Мартин Христов

 

Йожеф Уташи: Унгарийо!

Свят на Световете,

                Обич моя,

на Обичта ми Параклис-цвете,

                Своя

Една-единствена,

                Родино,

Хилядолетна!

Превод Александър Миланов

 

Йожеф Уташи: Предупреждение

Недей ме целува, Юда,

не ми олигавяй лицето!

Пилат ме познава: пардон,

аз съм черната от овцете.

Превод Светла Кьосева

 

Балинт Балаши: Щом срещна Юлия, така приветствие ще изрека

Без теб не искам този свят, любима моя, образ свят,

до мен си, все до мене стой, бъди ми здрава, ангел мой!

 

Сърцето си със теб теша, копнеж за моята душа

от Господ съм благословен да бъдеш щастие за мен.

 

И ненагледна си за мен, уханна роза с цвят червен,

с неземната си хубост грей и дълго, Юлия, живей!

Превод Александър Миланов

 

Балинт Балаши: Към жеравите

Щом съмне, всеки ден

политате над мен

там, горе в синевите.

Отчаяно след вас

се взирам дълго аз

и ронят се сълзите,

че мисля в този миг

за мил, божествен лик,

връхлита скръб в гърдите.

Превод Александър Миланов

 

Балинт Балаши: Войнишка песен

О кажи ми, витяз, нима има за нас

по-красив от граничния край?

От зори на простор пее птичият хор

и превръща земята във рай.

От лазур-небеса пада бисер-роса

и полето упойно ухай.

 

Нима може юнак, като чуе за враг,

да не лумне в гръдта му кръвта

и със дух устремен, в изпитни закален,

да не литне по зов на честта!

Превод Александър Миланов

 

Бенедек Киш: Кленова звезда

Под есенен прощален небосклон

                изсъхва въздухът

                по кост и клон.

 

А в моравата своя голота

                дървото зъзне

                само с няколко листа.

Превод Иван Цанев

 

Бенедек Киш: Ако те изненада сланата

За сетен слънчев лъч завързана

                посред водите сини

                на простора -

 

на тишината маската замръзнала

                със твоя глас

                да проговори!

Превод Иван Цанев

 

Жужа Такач: Преувеличение

Никога не бях се чувствала

така тревичка, както онзи път.

С известно преувеличение: настолна лампа.

Да се вия, да се кърша под нечии нозе.

Или което е по-страшно: да стърча угаснала

в мрака, да чакам удара на тока,

като осъден, и при такива

обстоятелства да ми светне.

Превод Светла Кьосева

 

Каталин Ладик: Майка ми

Бърза през въздуха с немощни крачки към мен,

Реката иска да бликне от нейната уста.

Проговаря с глас на трепереща върба:

"Седни на гърба ми! Студено ми е сама."

Превод Силвия Чолева

 

Жофия Бала: В сътворението

Всичко е без мен отсъдено.

И пак си е на кота нула.

Рисувам Бог за себе си,

отсъждам Го във всеки случай.

 

Достойнството Му не отнемам,

като прониквам хаоса небесен.

Но ме наказва пак Той, гневен,

че вая себе си, творението.

Превод Пенка Ватова

 

Жужа Раковски: Призраци

Няма минало време. Нищо не отминава.

Пазим го, както калта на езерното дъно

пази цветния прашец от гори

овъглени. Било ли е, то няма край -

прекъсва, но свършека си не достига.

Превод Светла Кьосева

 

Кристина Тот: Ода за петдесетгодишните мъже

Къде сте, скъпи мои, влюбени мъже,

къде, къде са пишещите ви машини:

с пърхот и опадали коси между клавишите -

в какъв ли мрак сърцата ви потракват,

напомняйки: това е краят, тишината забучала

по оня път?

Превод Едвин Сугарев

 

Кристина Тот: Торба с шума

На дъното й гниещото време,

в което бих могла да бъда кой да е.

Под найлона - железни глави на бронирани лаври,

генерация от тленни буболечки.

 

Черна плът на охлюв, сянка,

изпражнения на демони пропъплят:

същество с десет пръста, което и да си,

не пресичай дъгата на моето шествие.

Превод Едвин Сугарев

 

Шандор Татар: Да размишляваш? Има ли за какво

Кранчето капе, канчето е мръсно,

острието на полумесеца наднича към теб.

Размишляваш дали може да е по-лошо

или оттук вече само нагоре...

Превод Стефка Хрусанова

 

Арпад Тот: С маска

Нима съм лош? Безмълвен? Ням? Безчувствен?

Прости ми, ако можех, в своя дял

лъчите, топлината на земята

аз бих ти дал.

 

Дворци. И палми. Танци. Ривиера -

и теменужки в зимния й мраз.

Или един щастлив и задушевен

безкраен час.

Превод Кирил Кадийски

 

Имре Оравец: Килими

Не разбирах

защо на стари години, докато върви, баща ми винаги събира килимите,

 

откакто открих,

че като вървя, вече не повдигам достатъчно високо крака

и все по-често се спъвам в ръбовете на килима,

вече разбирам.

Превод Мартин Христов

 

Йожеф Уташи: Диридон

Мравка ме полази, дъха на разгон:

диридон-дондири-диридон!

Цветето тресе го нежна треска,

дружка си помами за нощеска,

а осата зажужука в унисон.

 

Сластно се здрачава, щръква клон:

диридон-дондири-диридон!

На жените зрели сладки са зърната,

шаващи гърдите, клопки в тъмнината

са бедрата за извечния нагон.

Превод Иван Цанев

 

Шандор Петьофи: Какво бе любовта за мен

Ах, любовта, ах, любовта,

какво за мене беше тя?

На буйните сълзи в потока

потегли като лека лодка,

а бе душата ми лодкаря,

въздишката ми я подкара.

 

Ах, любовта, ах, любовта,

какво за мене беше тя?

Гора от сумрачни тревоги

и там, под клоните й строги,

зло вият вълците свирепи

и съскат прилепите слепи.

Превод Петър Алипиев

 

Шандор Петьофи: Вън вятърът с дърветата приказва

Вън вятърът с дърветата приказва.

Какво ли толкоз тихо им мълви?

Аз гледам как заслушани в словата

поклащат те унесено глави.

Изтягам се блажено на дивана

във привечерната дрезгавина.

Главица на гърдите ми склонила,

спи тихо мойта мъничка жена.

Превод Атанас Далчев

 

Йожеф Киш: Защо тъй късно...

Защо тъй късно опадват листата,

щом жерави литват далече на юг?

Защо не те срещнах, щом пуква зората

и роза разцъфва омайна, без звук?

 

Защо ли не се полюбувахме двама

на пойния славей сред дъх на треви?

Защо не те срещнах чаровно засмяна

във време на страсти и луди мечти?

Превод Даниела Тошмакова

 

Миклош Радноти: В двете ти ръце

В двете ти ръце аз тихо се люлея.

В двете ми ръце ти тихо се люлееш.

В двете ти ръце дете съм най-послушно.

В двете ми ръце дете си и те слушам.

С двете си ръце ме ти прегръщаш,

ако съм уплашен.

С двете си ръце те аз прегръщам

и не съм уплашен.

В двете ти ръце не ще ме стресне

тишината на смъртта.

В двете ти ръце ще срещна

и смъртта си

като сън.

Превод Александър Миланов

 

Дьорд Вег: Ние двама

Длан в дланта ми

Тишина в безкрая с дъх на жасмин

Очи в очите ти

 

Очи в очите ми

Безмълвно изтляват сърцата В забрава

Длан в дланта ти

 

Сърце в сърцето ми

Сърце в сърцето ти С дъх на жасмин

В безкрая преплетени

Превод Даниела Тошмакова

 

Ендре Ади: Бих искал аз да съм обичан...

Нито предтец, нито потомък,

нито от род голям отломък,

на никого не съм потребен,

на никого не съм потребен.

 

Подобно всички - аз съм патос,

потайност, полюс и чудатост;

блуждаещ огън съм кошмарен,

блуждаещ огън съм кошмарен.

Превод Невена Стефанова

 

Ищван Вьорьош: На улицата и по-късно

Всички стихотворения са лъжа.

Страх ме беше от тях за спомените ми,

като бродя из неосветените улици

на въображението, римите изведнъж

наобикалят тайните ми, искат пари

и ги изгубват всичките.

Превод Стефка Хрусанова

 

АрпадКун: Разделяне

На слаба светлина донякъде безформено,

се вижда неподправена телесна любов.

Твърдокрило насекомо с неонов гръб

я прекосява в средата накръст.

Дели на две тялото на мъжа и на жената.

И плодовете са на две страни.

В едната купчина са круши, ябълки

и кестени, а в друга - грозде, орехи и сливи.

Превод Светла Кьосева

 

Андраш Имре: Белостволите дървета

И каза мама: там горе, на върха на хълма

какви са според тебе белостволите дървета?

Брези? Платани? Или само ни маха сянката

на клони, провиждащи се през мъглата?

Или са ги варосали, понеже заек ги гризе?

тъй както ние стволовете на наште вишнички?

Превод Ралица Чернева и Николай П. Бойков

 

Моника Мещерхази: Див кестен

В джоба си имам див кестен.

Притискам го. Учи се да се притеснява.

Трябва да науча колко издържа кората му:

Не мога с всичко да го натоваря.

Превод Ралица Чернева и Николай П. Бойков

 

Тамаш Прагаи:

*

Да пропаднеш без звук леко

нагоре, без небосвод,

между рамки и пръстени,

без рамки и пръстени

между цепелини, освободили се

ембриони е напълно достатъчно.

Разбери ме и мен: напразно

гълтам ножове, няма да стана

факир. Чужди са ми

човешките радости.

Превод Пламен Дойнов и Николай П. Бойков

 

Янош Тереи: Гостуване

Аванта, значи, и живот безплатен –

сбогом години сиромашки.

Издут е джобът ти. Балансът свястен.

Потривал си се здраво и ласкателски

в бедрата на добрите домакини,

ликът ти е оловен и без чар.

Залягал си, във схватката с безличните,

и ето я - поканата за офицерски бал.

Превод Светла Кьосева

 

Томаш Йонаш: Размишления за вечността

Значи пространството не е вечно.

Нито материята и времето вече.

Няма Бог. Но все нещо

има, нещо, което

все пак е над всичко

(или под),

дори след всяка смърт:

е,

остава.

Превод BG-кондуктор

 

Дюла Юхас: Химн за човека

Човека в своя химн възпявам.

Славете, мои стихове,

нещата най-обикновени!

Сърцата ни са вдъхновени

не от велики и блажени,

но непознати светове.

Превод Александър Миланов

 

Михай Бабич: Като странен вестител

Като странен вестител, който нищо ново не знае,

защото проседя лятото далеч на върха планински

и когато блясваха вечер под него на града светлините

не ги виждаше по-големи от звездите, по-близки.

Превод Георги Крумов

 

Ищван Шинка: Под седемнайсет бряста

Излитай от лулата, носи се, дим сребрист,

разстилай се, дипли се, разсейвай се лъчист...

Завинаги потъваш в бездънно ширине...

Да беше като тебе душата ми поне,

подире ти да литне, понесена без брод...

Надеждата избяга така от теб, живот.

Превод Марин Георгиев

 

Милан Фющ: Безнадеждно

О мои мисли, лехи със бурен непотребен,

в които всеки нежен кълн е стъпкан и изтребен,

от дива, подранила буря...

Но в тях и бучинишът чуден цъфва още

и конският босилек се прозява

и като малък грях вечерникът примигва нощем.

Превод Георги Крумов

 

Милан Фющ: Хор на душите

Сърцето спря... А ние накъде вървим

под вятъра залутан – разбираш ли, човече?

Аз знам поне, че броди мълчаливо

тълпата от души – като във поход вечен

на ручей безначален, безконечен.

Превод Георги Крумов

 

Дюла Ийеш: Първият гост

Стопи се българската южна нощ

и влезе тукашният първи гост –

в леглото ме завари тоз приятел;

не както си е редно – през вратата,

в прозореца напъха своя лик

и със усмивката си в тоя миг

събуди ме – на път се тръгва рано!

Превод Димо Боляров

 

Атила Йожеф: Смири се, о, сърце

Небето в броня ледена се въси пак

и зъзне. Люшка се светът. Прехвърча сняг.

Човек на кръстопът, но пътят му къде е?

Дъхът му само – бяла кърпичка – се вее.

Къде съм аз? На пътя, вкочанен от студ,

ту литне сламка, ту се вдигне в порив луд,

тъй и народът ми ту яростно се мята,

ту, стихнал примирен, се слее със земята.

Поетическа версия Кирил Кадийски

 

Атила Йожеф: В покрайнините

В покрайнините – там живея аз –

виси небето мръсно и продрано

и – прилепи с овлъгнали крила –

се реят, реят сажди непрестанно

и стелят се и се пластят

дебели, лепкави – като гуано.

Поетическа версия Кирил Кадийски

 

Атила Йожеф: Елегия

Тъй както под оловното небе се стеле

и тегне дим сплъстен над ниви опустели,

тъй рее се и моят дух, с крила трепти,

виси във въздуха.

Но не лети.

 

Мой дух корав с надежди лекокрили!

Хвърли надолу взор и погледни

към грубите следи, живота загрозили,

към извора на първите си дни!

Поетическа версия Кирил Кадийски

 

Атила Йожеф: Дунав

Седях на кея. Гледах как реката

пред мене влачи шлюпки и кори.

Вглъбен, не чувах ромона дори,

а само чувствах как струи водата,

как Дунав – велемъдър, и велик –

извира от сърцето в тоя миг.

Поетическа версия Кирил Кадийски

 

Анна Киш: Вятърно петле

ветрее се

над града

заблудена

книжна птица

падането

– все пак –

е привилегия.

Превод Светла Кьосева

 

Анна Киш: Хоризонти

затварят

хоризонта

и листцата

не свършват

никога така

е с тази роза

Превод Светла Кьосева

 

Шандор Петьофи: Едничка мисъл само ме тревожи

Едничка мисъл само ме тревожи:

да не умра спокойно в меко ложе;

да не увехна бавно като цвете,

в което скритом червеят дълбай;

да не припламна и угасна мигом,

подобно свещ в забравен тъмен дом...

Превод Гео Милев

 

Шандор Петьофи: Любов и свобода

Две неща ми трябват на земята –

те са любовта и свободата.

Жертвал бих живота безвъзвратно

за любов,

любовта да дам за свободата

съм готов.

Превод Невена Стефанова

 

Шандор Петьофи: Час очакван

Удря вече час очакван,

миг решителен настава

и народът ни ще тръгне

към позор или към слава.

Нека бликне като извор

смелостта ни незаспала

и съдбата си да видим

мрачна или засияла...

Превод Георги Крумов

 

Шандор Петьофи: 1848

Четиридесет и осма – ти, звездице,

Зорница на народите си ти!

Земята се пробуди и побягна

нощта дълбока, утрото блести

и руменее,

огън лее

и с аленина гневлива

мрачния ни свят облива.

Кръв и гняв, и срам изгряват –

нациите днес въстават.

Превод Георги Крумов

 

Дьорд Петри: Шансон

Ще си отрежа кура,

очите си ще избода,

вече нийде не ходя,

оголен пред нищото,

имоти нямам, царства,

нищото даром си давам,

наплюто от муха –

това съм, и оставам.

Превод Мартин Христов

 

Дьорд Петри: ***

Кажи, не е ли все едно накъде сме поели

Ако всеки път към смъртта води

И защо да стягаме багаж, пари дрехи там са непотребни

Чувства също няма и наслади

Превод Мартин Христов

 

Акош Дьорфи: Corpus alienum

Надвеси се над мене, както

небето, и скри от мен небето.

Разкри едно друго: прохладна,

миризлива празнота.

Превод Николай П. Бойков

 

Акош Дьорфи: Х.

Гледката на дивите животни ме държи жив,

казваш си в ловния заслон. Преминаващите

глигани и сърни по заскрежената шума. Няколкото

секунди, докато погледът ти ги следва

и нещо в теб трепти като тетива на лък.

Превод Николай П. Бойков

 

Ференц Юхас: Черногребенна оран

Черногребенна оран,

златногребенест облак,

плахи треви, напъпили клони,

ветрец къдри локвите.

Снежни петна по високото.

С теменуги земята е пълна:

сякаш син емайл

е залял хълма.

Превод  Георги Константинов

 

Ищван Аг: Музика

Там, на полския замък във мрака

под готически арки, слушам звуци от рая.

Като рицар ме милва старинна соната,

всеки звук ме изпълва със светла омая.

Превод  Георги Константинов

 

Дежьо Костолани: Рожба на лудия миг

Рожба на лудия миг, човеко –

спомен на огъня,

в който се пукат устните

в устрема на жаждата,

бият се в сребърен блясък

зъбите!...

Превод Генчо Христозов

 

Льоринц Сабо: Спокойното чудо

Знам, че нямате нищо, нищо общо със мен,

глупави, малки щурци сред тревите,

и все пак е приятно да спра удивен,

като отворя прозореца към тъмнините,

и да си мисля, че вашите малки души

ми известяват така на света красотата.

Превод  Вътьо Раковски

 

Янош Аран: Не назад – напред вървете!

Хей, напред, а не назад вървете,

все напред през кървави полета,

че победа тука разцъфтява

като цвете и пръстта корава.

Хей, ура!

Превод Александър Муратов

 

Янош Аран: Космополитична поезия

Не тъжа, не съжалявам:

песните ми нямат път.

Все маджари ги припяват.

Все в родината звънтят.

Не, не съм „световно чудо”.

На един народ съм глас.

Все за него в стих се трудя,

като него пея аз.

Превод Георги Крумов

 

Имре Мадач: Адам

Да, сън бе то, а сън ли е – отлита...

Но не е всичко тленно – мисълта

е вечна и насилието само

плътта безсилна може да срази.

О, виждам как идеите ми раснат,

как все по-чисти и по-горди те

от век на век света ще завоюват.

Превод Георги Крумов

 

Ендре Ади: Десетгодишната Ева

Женствено очите й синеят,

устничките й са влажни пъпки;

аз ще я целуна и от нея

омагьосан, плах ще се отдръпна.

 

Ева чака другиго. Когато

и трева на гроба ми порасне,

грабната от нечии обятия,

тя ще се целува дълго, страстно.

Превод Нино Николов

 

Маргит Кафка

„Обич” е дума известна

от романи и песни,

изтъркана, извехтяла,

с друга дума те бих назовала.

Годеник си ми и приятел,

син и брат на земята,

птица, гнездо увила,

необятна вселена –

си приятелю мили!

Превод Василка Хинкова

 

Арпад Тот: Утринна серенада

Разсъмва се. Вечната мръсотия на града посивява,

но отвъд, в прозирната, чиста далечина, ето –

опъва новия си рисувателен лист в небето

Зората – импресионистът славен.

Превод Елисавета Багряна

 

Лайош Априли: Априлско настроение

В един (о, чудо!) бял априлски ден

сред цъфналите ябълкови клони

славеев хор избухна вдъхновен

и първи гръм над всичко се отрони.

Превод Петя Цолова

 

Лайош Априли: Майчина ръка

Загубиш ли накрая във съдбата вяра ти,

на помощ майка си повикай - тя е вярна:

ще сложи като кърпичка на твоите гърди

ръката си, изстинала отдавна.

Превод Петя Цолова

 

Лайош Кашак: Хвърлих камък

Към висините метнах камък, той не падна

на земята.

Отворих клетката, но птицата не пожела

да си отиде.

Едно момиче си припомних – никога не бях го виждал

и се питах как изглежда, но не можех да забравя

образа му.

Превод Невена Стефанова

 

Шандор Вьорьош: Предпролет

Тя чак до дървесата ме последва,

малка, буйна, закалена, но без всякаква злопамет.

Миниатюрно късче плът, а колко бързо се превърна

в разцъфнало дърво, тъй гъвкаво и силно, всекиму

усмивка

даряваше, аз вече малко се ядосвах,

когато се заглеждаше във друг...

Превод Невена Стефанова

 

Агнеш Немеш-Над: Буря

Въжето скъсала, прехвръкнала през вадата,

изпрана риза бяга по ливадата,

лети през гибелнозелена светлина,

танцува в бурята, съборила деня.

Танцува ли? Или това е само миг

от танца на един убит войник?

 

Но ето: бягат и платнищата. Тревога!

В светкавичното гърло пламва огън.

Превод Нино Николов

 

Шандор Чори: Думите на мама

Благодарим ти, сине, че се върна вкъщи,

защото твърде много остаряхме –

и ние като стенния часовник:

стрелките ни към гроба вече сочат.

Не знаем вторник ли е, или е четвъртък.

Неделя е за нас, когато ти си дойдеш.

Превод Иванка Павлова

 

Шандор Чори: Лозето преди войната

Тогава още нямаше война,

ни купища безсмислени греди и камъни –

руини с белезите на разрухата.

Над избите сияеше часовникът на слънцето.

 

Един безкраен ден бе тука лятото,

един безкраен ден бе тук животът ми.

Седях върху поклащащ се черешов клон –

опъната от ветровете жица.

Дете ли съм бил, или птица?

Превод Иванка Павлова