Интервюто с Енджи Палмаи за унгарската секция на сп. "Мари Клер" се публикува тук с тяхното любезно съгласие.

 

Енджи Палмаи: “Вдъхновението присъства винаги, няма делник или празник“

12 декември 2019 г. | Жофи Боднар

 

Независимо дали става дума за френската Ривиера, за почерняло от слънцето детенце на оживения  средиземноморски бряг или за сгъваем градински стол в балатонска вила, Енджи Палмаи с изтънчена чувствителност създава визуално есе и от най-естествените ежедневни ситуации.  Когато я питат за професионалните й занимания, може да запълни цяла страница с различните си заетости, неотменен е обаче визуалният сантиментализъм, който се проявява във всяка нейна дейност. Запознайте се с творческия ръководител на curated by ATELIER, идейния създател на фотографското разказвачество на The Journey Matters, с когото разговаряхме за относителността на красотата и за това как се преподава стил.  

 

Първо видях снимките ти от The Journey Matters в Инстаграм. Като се абстрахираме от унгарската действителност, виждаш много по-идеалистично къпещите се хора или разхождащите се туристи. И в действителността ли намираш всеки за красив?

Красотата е много относителна. Обичам лятото, летуването и пътуването са сред любимите ми теми. Според мен водата и слънчевата светлина правят нещо хубаво с хората. Харесва ми да гледам как си почиват, как изключват, как се откъсват от грижите. За мен е истинско преживяване откриването на хармонията, търсенето на взаимовръзките.

Умея бързо да се вживявам в ситуации, заигравам се с възможните истории. Същото си представям и за дадена личност. Често в хората се крие много повече и различна по качество красота, отколкото виждаме, или отколкото бихме желали другите да видят. Според мен когато някой е много безгрижен по някакъв повод, тогава нещо става видимо много красиво. Затова не обичам позите – с изключение на случаите, когато те са част от играта или историята.  

 

Началната фотография на Curated by Atelier първоначално ми напомни за „Три момчета на езерото Танганайка" на Мартон Мункачи,  само че заснета от друг ъгъл. Има ли някой фотограф или творец, който да е оказал голямо въздействие върху теб, когато си започнала да снимаш? 

За мен е чест, че си се сетила за Мартон Мункачи. Изключително много ценя творчеството му. Когато гледам снимките му, сърцето ми винаги се изпълва с топлота и гордост, с някакъв сантиментален уют. Когато става въпрос за любими фотографи, Мункачи и Кертес непременно ще са сред тях. Най-голямо влияние ми оказват творците, създали или създаващи биографични творби.  

Споменатата снимка направих неочаквано, докато разговарях с един човек. Този миг ми дойде просто като дар. Станаха всичко на всичко два кадъра и това е единият от тях.

Фотографията винаги е била близка на сърцето ми. Дядо ми и баща ми също снимаха, баща ми се пробва и като оператор любител. Филмирането и фотографията присъстваха в детството ми като хоби. Имам чувството, че и без камера непрекъснато съм снимала и снимам и сега. Формирането на картини е част от работата ми, мисля в картини, изразявам се чрез картини, играя си с картини.

Дванайсет години преподавам Мода и Визуална култура в Училище Krea Design – освен всичко друго и история на модната фотография, – а също така всички останали мои предмети се базират на визуалността. Близо 10 години се занимавам с консултации по визуална комуникация, с художествено и креативно управление, стайлинг, фотография. Студиото Сurated by ATELIER  покрива креативната насоченост на работите ми, а The Journey Matters е сроден бранд, който говори за личните ми пътешествия, изготвят се фотографии за хотели, туристически агенции и частни клиенти, визуални есета.  

Със спомената вече фотография мога да онагледя как точно разсъждавам и в двете области.

 

Кой е най-любимият ти досега проект?

Всичките ми проекти са такива, но този, който ми хрумва на прима виста като най-запомнящ се, е съвместната ми работа с Кристиан Едер „Revolution“, от който направихме фотографии и филм – последният за Mary Popkids. 

О, и проектите Kepp Showroom! Всеки един от тях! С момичетата от  Kepp Showroom (Терез Хаванчак, Адел Ковач, Анет Хайду, Сандра Ховщетер) и с Петер Хенц от 2010 работихме заедно четири години – тези работи бяха истинска радост. Заедно се развивахме, учехме, експериментирахме. 

Обикновено присъствам при раждането и формирането на даден бранд, една такава паметна поредица беше когато стартирахме проекта на Elysian с Петер Берталан. Чудесно е, че оттогава виждам същите стилови маркери както в началото, но винаги обновени. Както и по отношение на кампаниите Close, които от самото начало изготвяме заедно, с непроменен щаб. Много обичах съвместната си работа с унгарско-лондонския си партньор Dryby, както и много други, които не са непременно свързани със света на модата. Такова е например креативното направление на Fågel и на Artizán, но една година работих с един изключително изтънчен лютиер, за да изкараме бранда му на международния пазар, също така участвах и в създаването на експериментален оптичен бранд. От години работя с агенция за интериорен дизайн и винаги с удоволствие споменавам изработването на концепция и проучванията за идентитет, извършени за даден хотел, както и сътрудничеството в изготвянето на репрезентационен план на унгарския консулски отдел в Ню Йорк. В тези мои работи имаше фантастични предизвикателства, а възложителите винаги бяха отлични специалисти, прекрасни личности, работата с тях беше незабравимо преживяване.

 

Фотомонтажите ти, изготвени по време на пътуванията ти, също са творби, достойни за изложбена зала…

Проектите Holiday са ми скъпи, лични творби, чрез тях опознавам много нови хора и култури. Впрочем сега започнах работа по проект за самостоятелна изложба. Преди няколко дни получих покана да представя на международна сцена фотографиите и визуалното си мислене. 

 

Много пътуваш и сигурно винаги носиш със себе си вдъхновението. Какво те вдъхновява в ежедневието?

Вдъхновението винаги е с мен, за него няма делници и празници. Има мигове и включвания. Захранвам се от съзнателен източник, но това е гъвкава рамка, дори много далечни неща могат да събудят нови мисли в мен. Общо взето съм любопитна по природа, обичам да се потопявам в дадена тема. Най-често ме вдъхновяват хората, историите им, творбите им – тези, чрез които се проявява животът.

 

Според теб кое прави една снимка красива?

За мен фотографията е хубава, ако от една страна хармонира с вкуса ми, а от друга ако отключва в мен нещо добро и ценно.

 

Преподаваш Тренд и стил в КРЕА и в Metropolitan. Как може да се научиш на креативност на училищната скамейка?

На лекциите и курсовете по тренд опознаваме и анализираме настоящите тенденции и източници на вдъхновение, и ги прилагаме към отделни брандове, трансформираме информациите.
Да, може да се изучава креативност и не само на училищната скамейка. Най-вече така, че не възпрепятстваме, прилагайки натиск върху самите себе си с това, че не го умеем или че веднага трябва да създадем нещо идеално. Интересът е първата стъпка, ако харесваме нещо, го изследваме, задълбочаваме се в него и след известно време започваме да го прилагаме в това, което ни влече неудържимо. Обикновено тези неща са вграждат – в тях си струва да се развие креативната същност. Вярвам, че всеки е креативен, вярвам също в това, че всеки може да създаде нещо ценно. Било то семейство, възпитание на децата или приготвяне на обяд, грижа за градината. Всичко може да бъде творчество – някои хора през целия си живот се отдават на формулирането на една единствена мисъл – и това е прекрасно.

 

Фотографиите ти отразяват многообразие на характери, околна среда и текстури.  Кога си доволна от някоя своя фотография?

Обичам комплексното виждане и това, от което е съставено. Разказвам историите така – просто като по време на разговор: цялата им същност, съдържанието в общи линии, често спирайки се на подробностите и на личността на характерите. Доволна съм от фотографиите си, ако в тяхната цялост и в подробностите откривам нови неща, много повече, отколкото съм чувствала по време на създаването на снимката.

Харесва ми, когато успява да се роди нова история, когато откривам взаимовръзки по време на редакцията. Най-хубаво е, когато се родят много снимки, които си въздействат една на друга. Когато става въпрос за качествената оценка само на една снимка, тогава важно е чувството. Да е приятна не само за очите, но и за душата.

 

Има ли concept-store, бранд или артист в списъка ти с желания, на които веднага би казала да, ако те поканят?

През изминалите четири години тема на изследванията ми беше светът на concept store-ите, неговият строеж и комуникация.  
Тук се включват бутиковите хотели и комплексните брандове, градящи се на художествени основи. Щастлива съм, че в Kreа можах да разработя и да преподавам тази тема на дипломиращите се
fashion art директори.

Мисля, че в настоящия момент е особено актуално развитието и реформирането на модните марки, това да бъдат способни да се превърнат в брандове на начин на живот: концепцията, вкусът и изворът на една марка да може да се проявят чрез услуги, продукти и територии, независимо дали става въпрос за интериорен дизайн, гастрономия, проява или издаване на собствено списание.

Приемам поръчките на онези клиенти и обичам да работя с тези, които са автентични и добри специалисти в дадената област и желаят да дадат израз на това. Така, в този дух може да започне за мен процесът на съвместно планиране и изпълнение.

В бъдеще бих желала да сътруднича с фирми, които искат да се превърнат в комплексни брандове – хотели и concept-магазини едновременно, в услугите им да се проявява качеството на живот, както те си го представят, и на което желаят да придадат интелектуално съдържание.
Ако имах списък с желания, той би включвал много пътувания, такива пътувания и срещи, в които имам усещането, че съм приела и съм добавила нещо към света – ако не другояче, то поне така, че да го разкажа в картини.

 

Портретни снимки: Нора Молтке, Белди Маракеш, Мароко

Други фотографии: Енджи Палмаи

curated by ATELIER

Превод от унгарски език: Юлия Крумова

 

Източник:https://marieclaire.hu/kultura/2019/12/12/palmai-angie-az-inspiracio-mindig-jelen-van-nincs-hetkoznap-vagy-unnepnap/