ЛИТЕРАТУРА 29 октомври | вторник | 18.00 часа Унгарски културен институт

СРЕЩА-РАЗГОВОР С ПИСАТЕЛЯ ТОШО ДОНЧЕВ ПО ПОВОД НОВАТА МУ КНИГА "РОСА ПО ЗАЛЕЗ" (Изд. Литературен форум, 2019, прев. от унг. Нели Димова)

С участието на автора Тошо Дончев

Представя: Йордан Ефтимов

Водещ: Марин Георгиев, издател

"Това е невъзможно, ще кажете. Росата е само сутрин, при това рано-рано.

Да, но има и такава роса...

Но какво е росата, поне за мен: един от синтезите на природата. Дестилираният резултат от кръговрата на цялото денонощие, изстисканото съвършенство на невидимата преса, през която минава цялата природа, цялото съществование, а и целият живот на всеки от нас. Ето, тези капки роса, следствие на толкова усилия, години и опит виждам в късовете на Тошо Дончев, които няма защо да определяме жанрово – капки роса, изцедени в навечерието на старостта, неговата роса по залез. Или преди залеза. И както потта избива от нас при физическите усилия, така тази роса избива от духовните.

Може би това е и най-същественото, което човек може да направи, преди да падне гилотината.

И кой ни идва на помощ тогава?

Идват думите, немногословните изречения, които са обезпечени с опита.

В Тошодончевия опит виждам и следите на българската трезвост, на българската разсъдливост, която три пъти мери преди да отреже: наследеното от баща му. Не, то не е в онова, което е материално, а в което е нравственото, философията за живота, въз основа на емпиричното. Да, корените на възвишеното винаги са впити в земята, преди да станат духовност и това е най-висшата, а може би и най-естествена трансформация в двуборството, а и в приемствеността на духа и материята." (Марин Георгиев)

Тошо Дончев, писател, преводач, социолог, член на Съюза на унгарските писатели, а от 2014 г. – на Съюза на българските писатели. Роден в Будапеща през 1944 г. Следва в Будапеща и София, защитава докторската си дисертация в Института по социология към БАН (1984). Председател на Българското републиканско самоуправление (1995-1998), председател на Управлението за национални и етнически малцинства (1998-2000). През 1991 г. основава списание "Хемус". Директор на Унгарския културен институт в София (2011-2014). На български език са издадени пет негови книги: "Българи от ново време", 2000, "Прокълнатото щастие на леля Ица", 2008, "Вълчи вой-кучи лай", 2012, "Умната! Или петте правила на щастието", 2013, "За делничните добродетели", 2018. Превел е на унгарски език пет български романа и "Женско сърце" на Йордан Йовков.

 

Нели Димова е превела книги от Дежьо Костолани, Лайош Грендел, Кристина Тот, Михай Золтан Над и Магда Сабо. Пиеси в неин превод се играят на българска сцена.