ЛИТЕРАТУРА 15 октомври | вторник | 16.00 часа Русе – Дом Елиас Канети

ХII-и МЕЖДУНАРОДЕН ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ РУСЕ, 2019 – "СТЕНАТА" (11-15 октомври 2019)

С УЧАСТИЕТО НА УНГАРСКИЯ ПИСАТЕЛ ВИКТОР ХОРВАТ И ПРЕВОДАЧКАТА СВЕТЛА КЬОСЕВА

Виктор Хорват (1962, Печ) е унгарски писател, преводач на художествена литература. Завършва литература и езикознание в Университета „Янус Панониус“ в град Печ. Работи като журналист, преподавател, организатор на културни събития. От 2002 г. преподава „Теория на литературата“ и „История на формите“ в Университета в Печ, а от 2015 г. води курс по писане и превод на поезия и проза в Католическия университет „Петер Пазман“ и Реформатския университет „Гашпар Кароли“. Публикува разкази, преводи на средновековна поезия, романи и научни изследвания. Превежда от английски, немски и испански език. Първият му роман „През“ излиза през 2004 г. Най-големият литературен успех му донася публикуваният през 2009 г. роман „Турско огледало“, за който получава Наградата за литература на Европейския съюз (2012), излязъл на български език през 2017 г. в превод на Светла Кьосева. Други негови книги са „Лешникотрошачката“ (роман, 2011), „Малкият колапс“ (роман, 2012),  „Контрареволюция на стиха“ (методология, 2014), „Мьобион“ (роман, 2015), „Моят танк“ (роман, 2017) и др.

„Моят танк“ на Виктор Хорват е исторически роман и разказва за събитията, свързани с нападението на Чехословакия през 1968 г. от войските на Варшавския договор. Главният герой взема участие в тях като преводач на Янош Кадар и неволно става свидетел и съучастник на ключови моменти: от навлизането на „братските армии“ в Чехословакия до срещите на комунистическите лидери. С присъщата му ирония Виктор Хорват и този път не разочарова читателите си. Детската игра на танкове става истинска, но героите не могат да се освободят от инфантилността си и разиграните наживо решаващи моменти от европейската история се превръщат във фарс. „Моят танк“ е добре написана и важна книга, която се опитва по един игрив начин да надникне в механизмите на комунистическото управление. Отговорът, който дава, е много шеговит и много сериозен.

Светла Кьосева живее и работи в Будапеща. Завършва история и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Главен редактор на двуезичното списание за култура и обществен живот „Хемус”, което излиза от 1991 г. в Унгария. Редактор е на радиопредаване на български език в Унгарското радио. Превежда съвременна унгарска поезия и проза. В неин превод в България са излезли над 200 публикации, повече от 30 самостоятелни книги. Те представят най-изтъкнатите фигури на съвременната унгарска проза – нобеловия лауреат Имре Кертес, Петер Естерхази, Петер Надаш, Ласло Краснахоркаи, Адам Бодор, Ендре Кукорели, Жужа Раковски. Обръща се както към класиката: Михай Бабич, Милан Фющ, така и към по-нови съвременни автори: Виктор Хорват, Едина Сворен, Габор Шейн, Ноеми Киш. Преводите й са включени в антологии на унгарската поезия и проза. Публикува стихове в българския и унгарския печат. Стихосбирката ѝ „Водоравно и отвесно“ е издадена през 1996 година.

Проявата се осъществява с финансовата подкрепа на Програма Publishing Hungary при Министерството на външните работи и външноикономическите връзки на Унгария.