ИЗЛОЖБА / КУЛИНАРИЯ

18 септември,сряда,18.00 часаУнгарски културен институт

По повод 100 години от смъртта на шоколатиера Емил Жербо

ОТКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТАЛНАТА ФОТОИЗЛОЖБА "СЛАДКИ ПОСЛАНИЦИ – ГАСТРОДИПЛОМАЦИЯ" С ДЕГУСТАЦИЯ НА УНГАРСКИ СЛАДКИШИ

Изложбата, посветена на 100-годишнината от смъртта на шоколатиера Емил Жербо, представя как един чуждестранен предприемач, заселил се в Унгария, както и изобретените от него сладкарски изделия се превръщат в органична част на унгарската гастрономия и култура. Таблата ни запознават с произхода на сладкиши като ретеш (щрудел), индианер, тортите "Добош", "Жербо" и "Янчи Риго", палачинки "Гундел", чийзкейк "Ракоци", шомлои галушка и други.

"До Втората световна война езикът на дипломацията и на менюто задължително е френският, само напитките внасят известен роден привкус в изисканите, но еднообразни хранения. Днес вече всеки готвач в посолство, всеки шеф на кухня на голямо дипломатическо събитие се стреми да вмъкне в менюто няколко „собствени” специалитета. И какво може да е по-запомнящо се от короната на един обяд или вечеря – от десерта?

Нашите сладки посланици имат грижата гостите да си мислят буквално с добър вкус в устата за часовете, прекарани на масата на унгарците. Настоящата изложба се посвещава на тези специалитети и техните създатели." (откъс от изложбата)

Емил Жербо (1854–1919) е роден в Каруж край Женева, в семейство на сладкари. Обучава се в Германия, Франция и Англия, след това се жени и отваря магазин в Сен Етиен. През 1884 г. поема будапещенската фирма на Куглер, основава и малка фабрика за шоколад. През 1909 г. купува и тази във Фиуме (Риека). В прочутата сладкарница "Жербо" вместо 10 скоро работят 60 помощника, по 20 продавачки и опаковачки, както и 5 момчета-разносвачи, но и така едва се справят с поръчките. Цехът произвежда повече от сто вида сладки за чай, специални торти и бонбони, като дори опаковката им е истински шедьовър. Преди смъртта си, през 1919 г. майсторът обединява фабриките си в Будапеща и във Фиуме. Тук за пръв път са произведени „котешкото езиче” и „конячените вишни” – последните, поради доброто качество на унгарските плодове, и до днес са световноизвестни. 

Изложбата ще продължи до 15 октомври 2019 г.