ЛИТЕРАТУРА 11-16 декември | вторник-неделя София – НДК

46-ти СОФИЙСКИ МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР НА КНИГАТА

11 декември, 11 часа, Централно фоайе на НДК Откриване на най-мащабния книжен форум в България

 

От вторник до неделя включително 46-ото издание на Софийския международен панаир на книгата, любимо и очаквано събитие от културния афиш в столицата, ще представи повече от 160 участници от България и чужбина. Съпътстващата програма отново е изключително наситена и ще представи премиери на най-новите книжни заглавия у нас, десетки срещи с български и чуждестранни автори и издатели, литературен фестивал с над 80 гости – всичко това ще превърне Националния дворец на културата в притегателен център за почитателите на книгите в навечерието на Коледните празници.  

 

УНГАРСКОТО УЧАСТИЕ В ПАНАИРА НА КНИГАТА – Програма по дни и часове:

11 декември, вторник, 17.00-18.00 часа, Сцена на панаира, ет. 4, западно крило

Представяне на книгата на Миклош Месьой "Савел", превод от унгарски Мартин Христов, Издателство "Ерго"

В „Савел“ действието се развива четири години след разпъването на Исус, в земите на Юдея. Осененият от прозрение свише Савел става ревностен проповедник на Христовата вяра. Съсредоточеното изложение на романа, насищането с параболистични значения превръщат делничната му битийност и наглед субективните изживявания не в чисто психологически материал, а във формотворчески елемент.

Миклош Месьой (1921-2001) е унгарски писател и поет, автор на книги с разкази, приказки, пиеси, есета, множество романи, между които „Смъртта на атлета“ (1966), „Савел“ (1968), „Филм“ (1976) и др. Завършва право в университета „Петер Пазман“. Публикува от края на 1940-те години, работи като драматург в будапещенския Куклен театър (1951-52). Един от говорителите на унгарската „Демократична харта“ през 1993 г. Удостоен е с отличията „Тибор Дери“ (1986), „Йорлеи“ (1988), „Кошут“ (1990) и др. Ранните му творби са белязани от пълнокръвна обрисовка на ситуацията, стегнат изказ, наситена атмосфера. Обобщенията, дистанцираният наратив, философската дълбочина на текста и акуратната форма са определящи за целия му творчески период.

Представя: ЮЛИАН ЖИЛИЕВ

Чете: ВЕСЕЛИН МЕЗЕКЛИЕВ

С участието на: МАРТИН ХРИСТОВ

 

12 декември, сряда, 17.00-18.00 часа, Сцена на панаира, ет. 4, западно крило

Представяне на романите на Магда Сабо "Вратата" и "Улица Каталин", превод от унгарски Нели Димова, Издателство "Колибри"

"Вратата" – В съня й не, но в живота веднъж вратата се отваря пред писателката. Вратата на Емеренц Середаш, която за другите остава завинаги заключена. Жената с непоклатимия характер, безмилостно придържаща се към собствения си морал и суеверия, се цани за домашна помощница при писателката, макар още от първия миг да е ясно, че тя ще диктува нещата. Емеренц ще премери стопанката си и макар че никак няма да й е лесно, ще открехне пред нея вратата не само на своя дом, но и на душата си.

Двете героини стоят на прага на обичта. Дали ще успеят да го прекрачат?

"Улица Каталин"Тиха улица в Буда, където едно до друго живеят три приятелски семейства: овдовелият майор Биро със сина си Балинт и икономката госпожа Темеш, зъболекарят Хелд със съпругата и с дъщеря си Хенриет и учителят Елекеш със съпругата си и двете си дъщери – Ирен и Бланка. Съдбите на трите семейства се преплитат през 1934 г., но само десет години по-късно всичко ще се промени за всички. Хелд и съпругата му ще бъдат отведени, дъщеря им ще бъде убита, а майорът ще падне в бой. След войната къщите на трите семейства ще бъдат преустроени в дом за стари хора. Неспокойният дух на Хенриет обаче ще остане и след смъртта като сянка, но и във физическа форма от плът и кръв и ще проследи всяко събитие от живота на оцелелите. 

"Улица Каталин" е книга за невинните и непокварените години от деството, разрушени от историята и грубата реалност на войната, в която потъват къщи, улици, страни, всякакви благородни човешки чувства и любов.

Магда Сабо (1917–2007) е една от най-обичаните и превеждани унгарски писателки. Дебютира като поетеса. През 1949-а е удостоена с авторитетната литературна награда „Баумгартен“, но по политически причини отличието й е отнето, а самата писателка е уволнена и не може да публикува чак до 1958 година.

Семейните тайни, женските съдби, загадъчният емоционален свят в ежедневните взаимоотношения са постоянни мотиви в творбите й. Носител е на най-престижните унгарски литературни награди „Атила Йожеф“ (1959, 1972) и „Кошут“ (1978). През 2007 г. романът й „Улица „Каталин“ (1969) печели наградата „Севен“ за европейски роман, присъждана от десет независими френски книжарници.

Представя: СИЛВИЯ ЧОЛЕВА

Чете: ЖОРЕТА НИКОЛОВА

С участието на: НЕЛИ ДИМОВА

 

 

13 декември, четвъртък, 17.00-18.00 часа, Сцена на панаира, ет. 4, западно крило

Представяне на сборника с разкази на Алберт Ваш "Мъртва поща", превод от унгарски Георги Михалков, Издателство "Литературен форум"

Тази книга показва през погледа на писателя сгромолясването на човешкия живот. Ще има, които тук-там ще се познаят, и които – не. Очевидецът пише само това, което е видял. Тези истории са написани между 1945 и 1950 г. и плесенясваха на дъното на един стар сандък повече от двайсет години. Може би ще има и такива, според които напразно са били извадени и е трябвало да останат там, за да изгризе времето тези мрачни спомени.

Но писателят, когото Господ е определил да бъде свидетел на този свят, чувства, че ако тези писания се изгубят, нещо ще липсва на целия този исторически период и на цялостната му картина за идните поколения, стремящи се да разберат миналото.

И така, молейки за извинение съвременния човек, благоденстващ и обхванат от желанието да забрави, слагам на масата на читателя тази книга, несъвършен спомен от призрачното минало.

Алберт Ваш произхожда от аристократично семейство. Роден е на 8 януари 1908 г. в трансилванското село Валасут, недалеч от Коложвар в семейството на граф Ендре Ваш и на баронеса Илона Банфи. Учи в реформаторски колеж в Коложвар. Завършва през 1926 г. и продължава образованието си в Стопанската академия в Дебрецен. След това служи в румънска казарма. През 1943 г. се бие на Източния фронт като кандидат офицер. През октомври 1944 г. подава молба да бъде освободен от армията, но след като молбата му не е удовлетворена, напуска страната, емигрира в Германия. През 1951 г. емигрира в Америка. През 1979 г. румънските власти го обявяват за военнопрестъпник и настояват САЩ да им го предаде, САЩ категорично отказва. След 1990 г. Алберт Ваш няколко пъти моли унгарските власти да възстановят унгарското му гражданство. След тежка катастрофа, последвана от дълго и тежко възстановяване, писателят слага край на живота си на 17 февруари 1998 г.

Представя:МИТКО НОВКОВ

Чете: ВЕСЕЛИН МЕЗЕКЛИЕВ

С участието на: ГЕОРГИ МИХАЛКОВ

 

14 декември, петък, 15.00-16.00 часа, Сцена на панаира, ет. 4, западно крило

Представяне на книгата на Михай Бабич "Халифът щърк", превод от унгарски Светла Кьосева, Издателство "Сонм"

„Халифът-щърк" е първият роман на Бабич, публикуван през 1916 г. и повлиян от фройдизма. Главният герой Елемер Табори води двойствен живот. Мъчителните му сънища вземат връх над реалността и с неумолимата си власт поразяват вътрешния свят на младежа. По признанието на Бабич в романа се отразява двояката същност на всеки поет, чието съществуване не се отличава с нищо особено на повърхността, но вътрешно той дълбоко страда в сънищата си. Темата е подсказана от самото заглавие: халифът от приказката се превръща в щърк, ала забравя вълшебните думи, с които може да стане отново човек.

Михай Бабич (1883-1941) е ярък представител на модернизма, принадлежащ към първото поколение творци, обединени около едно от най-важните критически издания в унгарската литературна история - списанието „Нюгат", повлияно от символизма, натурализма и импресионизма. Наричат го „унгарския Т. С. Елиът" заради лириката му, чийто връх е автобиографичната поема „Книга на Йона" (1940). Автор е на няколко романа: „Коледната мадона" (1920), „Замъкът на картите"(1923), „Синовете на смъртта" (1927)

Представя: проф. АМЕЛИЯ ЛИЧЕВА

Чете: ВАЛЕНТИН ГАНЕВ

С участието на: СВЕТЛА КЬОСЕВА

 

14 декември, петък, 18.00-19.00 часа, Сцена на панаира, ет. 4, западно крило

Представяне на книгата на Антал Серб "Легенда за Пендрагон", превод от унгарски Юлия Крумова, Издателство "Ерго"

„Легенда за Пендрагон“ е готическо-философски трилър с елементи на детективски роман, пародия и литературоведско изследване. Действието му се развива в Англия и Уелс, където граф Гуинед кани магистъра по английска литература Янош Батки да изучава наследството на розенкройцерите, при което ученият се оказва въвлечен в криминална история. Романът заимства елементи на свръхестественото от Г. К. Честъртън и Дж. К. Поуис, своеобразната атмосфера на Дж. Колиър и Д. Гарнет, структурата и интелектуалността от книгите на Олдъс Хъксли и Вирджиния Улф.

В качеството си на предци на рода Гуинед, към който спадат основните действащи лица, са използвани реални исторически фигури – Лъвелин Велики (прибл. 1172–1240) и др., но всички останали герои са измислени. Историческа основа имат розенкройцерите и основателят на обществото Кристиян Розенкройц, Парацелз, Робърт Флъд, граф Сен Жермен и т.н. Според съвременната критика романът на Антал Серб предшества появата на „Името на розата” от Умберто Еко. Преведен е на повечето европейски езици.

Антал Серб (1901–1945) е унгарски писател, литературовед и преводач. Роден в неортодоксално еврейско семейство в Будапеща, той е кръстен в католическата вяра. Живее продължително във Франция и Италия, прекарва една година и в Лондон. Още като студент публикува есе за Георг Тракл и бързо си извоюва репутацията на солиден учен с литературните си трудове върху творчеството на Уилям Блейк, Хенрик Ибсен и др. През 1933 г., само на 32-годишна възраст, е избран за президент на Унгарската литературна академия. През 1934 г. публикува първия си роман „Легенда за Пендрагон“, базиран на личен опит от живота му в Англия. Вторият му и един от най-известните – „Пътешественик и лунна светлина“, – излиза през 1937 г. Превежда от английски, френски, италиански, в това число произведения на Анатол Франс, П. Г. Удхаус и др. През 1941 г. Серб публикува своя труд „История на световната литература“, който продължава да е актуален и до днес. Чете лекции по литература по Унгарското радио. След приемането на Третия еврейския закон през 1941 г. възможностите му за творческа изява все повече намаляват. Мобилизиран е за принудителен труд и умира при нечовешки условия на 4 януари 1945 г.

Представя: ЙОРДАН ЕФТИМОВ

Чете: ГЕОРГИ ЗЛАТАРЕВ

С участието на: ЮЛИЯ КРУМОВА

 

15 декември, събота, 11.00-12.00 часа, Сцена на панаира, ет. 4, западно крило

Представяне на книгата на Тамаш Ияш и Янош Лацкфи "Най-кратките приказки на света", превод от унгарски Адриана Петкова Пападопулос, Издателство "Рива"

За какво ли се разказва в най-кратките приказки на света? За морски капитан и за кралска дъщеря, за миксер и за обирджия на банки, за Червената шапчица и за плоска риба, за панирано месо и за мухата от пазара, за никой и за всички, за заек без уши и за уши без заек. Или само за проклетата чума?

Тамаш Ияш и Янош Лацкфи са написали толкова кратки, смешни и тъжни и тъжно-смешни приказки, които умните читатели спокойно могат да продължат и по-нататък, дори и до края на света, някой друг ден...

Тамаш Ияш е роден през 1978 г. в Будапеща. През 2011 г. завършва специалност унгарска литература и езикознание на катедра "Филологически науки" към Католическия университет „Петер Пазман”, Будапеща. От 2003 г. публикува, творбите му излизат в списания като „Холми”, „Йеленкор”, „Мозго вилаг” и „Кортарш”. Членува в групите „Телеп” и „Ельосезон”, в продължение на шест години е редактор на сайта за литература dokk.hu. Сътрудник е на „Парбесед Хаза” като организатор програми. Творби: „Кралско множествено (число)” (изд. „Норан”, 2008), „Татко куфар” (изд. „Бетютеста”, 2012), „Най-кратките приказки на света” – съвместно с Янош Лацкфи (изд. „Мора”, 2014), „Хипноза” (JAK-Prae.hu, 2015).

Янош Лацкфи е роден през 1971 г. в Будапеща. Завършва Университета "Лоранд Йотвьош", специализира и защитава докторат по френска литература. Автор на стихосбирки, един роман, новели, сборници с разкази и есета. Превежда от френски език. Носител е на редица престижни литературни награди, сред които "Атила Йожеф" (2000) и "Прима примисима" (2013). През януари 2018 г. Янош Лацкфи бе удостоен с наградата на Международния конкурс за къс хумористичен разказ "Алеко".

Представя: ВЕНЦИСЛАВ БОЖИНОВ

Чете: ЙОАНА БУКОВСКА-ДАВИДОВА

С участието на: ТАМАШ ИЯШ и АДРИАНА ПЕТКОВА ПАПАДОПУЛОС

 

15 декември, събота, 16.00-17.00 часа, Сцена на панаира, ет. 4, западно крило

Представяне на стихосбирката на Ото Толнаи "Сладкият хаос", превод от унгарски Мартин Христов и Нели Димова, Издателство "Ерго"

Настоящата стихосбирка е представителна подборка из цялостното поетическо творчество на унгарския поет, писател, публицист Ото Толнаи, наричан още "поет на междинните жанрове".

На първите стихосбирки на Ото Толнаи може да се гледа като на поетическо-исторически обрат в унгарската литература. Скъсване не само с консерватизма и регионализма на югославската унгарска поезия, но и с определящата по това време за унгарската лирика естетическа и народническа парадигма; всъщност скъсване с цялата унгарска поетическа традиция, като изключим авангарда. Господстващият в стиховете му тон се определя от спонтанната жива реч, както и от "разхлабения" синтаксис посредством дръзки асоциации на образи, избягване на пунктуация и рими, ритъм на мисълта, приемащ мястото и ролята на метриката. Макар езикът, стихотворната реч да не се променят по същество в поезията му от деветдесетте години, с помощта на действителните елементи от своята по-тясна родина, Северна Бачка – от селото на селото, от провинцията на провинцията, той изгражда една неописуемо богата на микрореалистични частици, собствена митология. (Лайош Грендел)

Ото Толнаи е роден през 1940 г. в Канижа, Войводина. Учи философия в университетите в Нови Сад и Загреб. Първият му сборник "Вдлъбнати стихове" излиза през 1963 г. От 1969 година е главен редактор на списанието Új Szimposion. Списанието е цензурирано, Толнаи е подведен под отговорност и е принуден да напусне. През 1974 г. започва работа в Новисадското Радио. Толнаи е последният председател на Съюза на югославските писатели, разпаднал се през 1990 година. Член на Съюза на унгарските писатели от 1990 г. От 1992 г. е главен редактор на списание Ex Szimposion. Ото Толнаи е автор на над десет книги, лауреат е на над десет престижни литературни награди, превеждан е на сръбски, полски, словенски, немски, италиански, български. През 2007 г. е удостоен с престижната унгарска държавна награда "Кошут".

Живее в Палич, Сърбия.

Представя: АНИ БУРОВА

Чете: ТОДОР ДИМИТРОВ-МЕЧКАРСКИ

С участието на: ОТО ТОЛНАИ, НЕЛИ ДИМОВА и МАРТИН ХРИСТОВ

 

Представянията на книгите се осъществява със съдействието на Унгарския културен институт и с помощта на Програма PublishingHungaryпри Министерството на външните работи и външноикономическите връзки на Унгария

 

НОВИ УНГАРСКИ ЗАГЛАВИЯ НА ПАНАИРА:

 

"ТРИТЕ КАПКИ КРЪВ НА РАЯ" от Ласло Мартон, превод от унгарски Стефка Хрусанова – на щанда на ИК "Гутенберг"

"ДЯВОЛИНА" от Дьорд Шпиро, превод от унгарски Красимира Гаджокова – на щанда на Издателство "Ерго"

"ЖЕНА НА ФРОНТА" от Ален Полц, превод от унгарски Йонка Найденова – на щанда на Издателство "Панорама"

"АКВАРИУМ" от Зита Ижо, превод от унгарски Мартин Христов – на щанда на Издателство "Ерго"

"НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АЛАДАР МЕЙЗГА" от Бела Риго, превод от унгарски Юлия Крумова – на щанда на Издателство "Лист"

"КАКВА ЩЕ Е ГРАДИНАТА МИ?" от Адам Надашди, превод от унгарски Николай П. Бойков – на щанда на Издателство за поезия "ДА"

"МИГРАЦИИ НА ХОРА И ИДЕИ В БЪЛГАРИЯ И УНГАРИЯ (XIX-XXI век)", съставители Пенка Пейковска и Габор Деметер – на щанда на издателство "Парадигма"