Статии

Otthon TV

Végre külföldön is egyszerűen nézhetők a magyar tévécsatornák!

A napokban jelent meg az „OTTHONI TV” egy online televíziós szolgáltatás, mely segítségével magyarországi televíziós csatornákat nézhetünk az internethez csatlakozva eszközeinken, a világ bármely pontján.

Aki külföldön él, valószínűleg szembesült már azzal a problémával, hogy a magyarországi televíziós adásokat nem, vagy csak igen korlátozottan tudja nézni. A magyar televíziós tartalmak részben visszanézhetőek ugyan egyes médiaszolgáltatók weboldalain, de elenyésző a valóban élő tartalom és sok a rossz minőségű, illegális szolgáltatás.

A most elindított OTTHONI TV szolgáltatása pár perc alatt igényelhető, és a megrendelést követően azonnal elérhetővé válnak a magyarországi televízió műsorok folyamatosan közvetített adásai. Mindössze szélessávú internet és egy okostelefon, táblagép, számítógép vagy televízió kell hozzá.

Milyen csatornák érhetőek el az OTTHONI TV szolgáltatáson keresztül?
Jelenleg 18 magyar nyelvű csatorna érhető el: M1 HD, M2 HD, M3, M4 Sport HD, M5, Duna HD, Duna World HD, Konyha TV, Story 4, Story 5, Bonum, Fix TV, The Fishing & Hunting Channel, Galaxy, Sláger TV, ECHO TV, Life Network, Ozone Network.

Milyen eszközön lehet az OTTHONI TV szolgáltatást igénybe venni?
Az OTTHONI TV szolgáltatás bármely olyan okostelefonon, számítógépen, laptopon, táblagépen, iPaden vagy TV-n igénybe vehető, amelyhez szélessávú internetes szolgáltatás kapcsolódik. 
A szolgáltatáshoz kapcsolódó OTTHONI TV applikáció az Android és iOS alapú készülékeken elérhető.

Milyen internetkapcsolatra van szükség a szolgáltatáshoz?
Már egy korlátozott kapacitású, 2,5-3 Mbit/sec szélességű kapcsolat is megfelelő hozzá.

Milyen adatforgalmat generál mobiltelefonon a szolgáltatás?
A mobiltelefonos alkalmazás hat órán keresztüli folyamatos használata 1 Gb adatforgalmat generál, így megfelelő mobilnetes előfizetés esetén otthonunktól, illetve wifi kapcsolattól távol is bátran nézhetünk magyar nyelvű televíziós adásokat.

Ki lehet-e próbálni megrendelés előtt?
Igen, előfizetés nélkül is ki lehet próbálni, a próbaidőszak 24 óra.

Hogyan lehet megrendelni? 
www.otthonitv.hu oldalon – egy egyszerű regisztrációt követően – tudjuk megrendelni a szolgáltatást. 1, 3 vagy 6 hónapra fizethető elő, előre, egy összegben. Az előfizetés nem újul meg automatikusan. Az előfizetést követően azonnal elérhetővé válnak az adások.

За най-новата книга на Марин Георгиев

Тошо Дончев

ПОЕТИ, ВЕНЧАНИ ДО ЖИВОТ ЗА БЪЛГАРИЯ И УНГАРИЯ

Размисли по повод най-новата книга на Марин Георгиев

 

През 1967 г. в Студия Славика, авторитетното и в международен аспект славистично списание на Унгарската академия на науките, излезе статията на Ищван Пот за превода на Иван Вазов на "Лудия" от Петьофи. Преди да се случи това, още като завършващ студент станах свидетел на ползотворния научен спор между преподавателя Пот, доцент в катедрата по сръбски език, и езиковеда Цанко Младенов, литературен критик и тогавашен български лектор. Темата на диспута беше дали Вазов се е опирал единствено на пресътвореното от прекрасния сръбски поет романтик Йован Йованович Змай, дали е използвал за основа преведения от сръбски на руски вариант на Владимир Василиевич Уманов-Каплуновский, или пък е пресъздал на български шедьовъра на Петьофи, познавайки и черпейки и от двата превода. Всъщност статията рефлектира върху студията на професор Георги Веселинов, публикувана през 1966 г. В научната дискусия, проведена в библиотеката на Катедрата по славянски езици, с много младежка жар и самоувереност участие взех и самият аз. Резултат от това беше, че по-нататък д-р Ищван Пот подари и на мен специалната разпечатка на статията с мило посвещение.

            За българската рецепция на Петьофи е излязла немалко литература. За мен обаче извън интересните филологически търсения истински вълнуващият литературен и социологически въпрос е защо до ден днешен най-популярното в България стихотворение на Петьофи, дори най-познатата и най-обичана унгарска поетическа творба, е именно "Лудият" при положение, че средният унгарски читател едва го познава. Владеещият унгарски на ниво майчин език и ненадминат преводач Змай смята "Лудият" за главна творба на Петьофи, дори световноизвестният унгарски поет, белетрист и общественик Дюла Ийеш я оценява високо в биографията си за поета, определяйки я като "връх" и "обобщение" на цикъла "Облаци". Той също така отбелязва, че "сякаш целият цикъл е предварителен етап или накъсано продължение на точно това стихотворение". Но пък официалната унгарска литературна наука, особено социалистическата критика смятат, че в него липсват родолюбивият патос и демократичната ангажираност, и осъждат песимистичния светоглед на поета-революционер. Е, аз виждам уникалния му успех и ненакърнимата му популярност в България не само в това, че именно великанът на българската литература пресъздава с великолепно творческо умение стихотворението на гениалния унгарски поет и революционер Петьофи, но и в това, че по съдържание и форма тази творба надхвърля конкретния исторически период, в който е създадена: въздействащите видения, мисли и емоционални стихии на умопомрачения антигерой, с усещащо се шекспирово влияние, избухват не в рими или мерена реч, а в драматичен монолог, в свободен стих. За триумфалния литературен път на Петьофи в България от 1891 г., когато Вазов за пръв път публикува превода си в списание "Денница", както и за живия и до днес култ към поета, разбира се, спомагат и множество други фактори: преводите на Пенчо Славейков и студията му за мястото на унгарския гений в световната литература, историко-литературният паралел Петьофи-Ботев, а също и вдъхновените преводи на видни поети като Гео Милев, Елисавета Багряна, Атанас Далчев, Валери Петров, Петър Алипиев и всеотдайната работа на българските унгаристи, като напр. Невена Стефанова, Георги Крумов, Нино Николов, Димо Боляров и други. През последния половин век неувяхващи лаври за поезията на Петьофи носи и организираният от 1969 година шуменски рецитаторски конкурс. Неслучайно последно именно с "Лудият" невероятен, еднозначен успех пожъна талантливият млад актьор Александър Герджиков.

            Поезията на Ботев обаче, другият от звездната двойка Петьофи-Ботев, не се радва в Унгария на подобен помитащ, еднозначен успех. Едва през 1970 г. излизат събраните му стихове под заглавието "Хляб или куршум". Всички стихотворения са в два превода, на Геза Кепеш и Ласло Наги. По онова време сравнението се налага от само себе си. Сбито обобщение на собствените ми изследвания публикувах в списанието за световна литература "Надвилаг". Със силата на стиховете Ласло Наги неподправено доказва, че Ботев действително е голям поет и унгарският читател трябва да повярва в това не само заради едната честна дума, защото публикуваните до този момент стихове на Ботев не са блестели с истинското си златно покритие. Ласло Наги обича верния превод, придържа се към оригиналните рими и ритъм, обръща внимание на формата, наясно е с мощта на звученето, и има търпението и таланта да ни накара да усетим всичко това в превода. „Хаджи Димитър“ на Ботев е Националната песен на българската литература. И според учебниците по българска литература и учените изследователи това е най-значителното стихотворение, дори четиристишието, в което е описан Балканът, се смята за връх в българската поезия.

            В българската и унгарската художествена литература - но мисля, че смело бих могъл да разширя кръга до литературите на цяла Източна Европа - съществуват такива лирически творби, които носят специфично послание. Литературното им влияние е трудно разбираемо и осезаемо, когато изследваме творбата откъснато от обществено-историческата тъкан, разнищена на вътрешните й естетически ценности, защото те могат да изглеждат клиширани, и понякога сантиментални; и частично действително откриваме в тях тези стилови белези, защото формулират желанията и атмосферата на епохата, в които са създадени, елементарно и с по-малко смислови трансфери. Популярността им и влиянието им през вековете е благодарение на това, че от раждането си до ден днешен са предавали валидно послание към дадената обществена ситуация. Сравнителната изостаналост и повторяемост на източноевропейската история, неразрешимостта на обществените въпроси придават на подобни творби скрито съдържание, по-ново тълкувание, базирано на старото и в съзвучие с него.

            Според мен тези стихотворения най-трудно се превеждат еквивалентно, защото техният ранг, тежест, роля в настоящето и в литературата и историята на дадената нация, идват главно от външни фактори. И никой не е успял с бележки под линия да запали искрата на творческо преживяване. За "Хаджи Димитър" е нужно поне толкова дълго обяснение, колкото е самата творба. Самото заглавие предизвиква определени чувства в българската публика, а у чуждата - неразбиране. Личните имена, които засилват въздействието, историческите и географските реалии събуждат противоречиви реакции у представителите на други култури и езици. Например в унгарската конотация на съществителното Балкан няма нищо възвишено, няма мощ, а само негативно значение: хаос и напрежение.

            Ласло Наги превежда баладата на Ботев "На прощаване", познавайки задълбочено българското народно творчество; за разлика от други двама свои поети събратя, Дьорд Фалуди (първият преводач на Ботев) и Геза Кепеш, той усеща и знае, че употребата на определението "черен" е функционално, това е цветът, символизиращ в народните балади разрушителната сила, така че не може да бъде подменено с какви да е синоними. Така той превежда "прокуден от тъмен османец" (Фалуди - "проклет османски деспот"), а Геза Кепеш - "озъбен турски разбойник". Злокобността на геройската смърт Ласло Наги представя така, подобно на оригинала:

            "кръвта ми на земята тъмнее

            черна на черната земя "

Според Дьорд Фалуди:

            "И кръвта ми кафявата земя

            ще скрие в кафявата си гръд"

И накрая Геза Кепеш:

            "И кафявата ми кръв, майко,

            ще открият в кафявата земя."

В превода на Дьорд Фалуди пред нас се явява един романтичен боец, Геза Кепеш ни обрисува един поетизиращ революционен демократ, Ласло Наги ни кара да усетим поета пар екселанс, който за идеалите си е готов да приеме и смъртта.

            Защо разказвам всичко това във връзка с наскоро излезлия, свързан с Унгария сборник "Венчан до живот - Моята унгарска Европа" на Марин Георгиев (Литературен форум, София, 2016)? Защото съм убеден, че преводът на Вазов на Петьофи и сборниците с българска народна поезия на Ласло Наги и преводите му на Ботев бележат онези ориентировъчни точки, онази културна координатна система, в която могат да бъдат поставени и подобаващо оценени българо-унгарските литературни факти.

            Най-новата книга на Марин Георгиев е многожанров сборник: в него спонтанно се редуват литературно-исторически и литературно-критически текстове, стихотворения, преводи, увлекателни пътеписи, спомени, забавни мисловни фрагменти, откъси от дневници. В края приятелите и събратя по перо, поети и преводачи, разказват за него, за работата му, творчеството му, а документи и снимки изпъстрят и правят цялостен този своеобразен литературен калейдоскоп. Марин Георгиев започва литературно-историческата си панорама с отзвука, или по-точно с липсата на такъв в България на унгарската революция и борба за свобода от 1956 г. Освен че ни запознава с фактите, той търси причините за мълчанието на българското писателско общество. Защо единствено Йордан Русков изразява солидарност с унгарските въстаници? 1956-та е вододел не само в унгарския духовен живот, тя пише история и в световен мащаб, дори, из основи променя отношението на западните леви интелектуалци към Съветския съюз и комунистическата идеология. Есето на Георгиев, писано във връзка с 60-годишнината от революцията, разкрива с ясни аргументи пред нас картината на тогавашното българско общество. Интересно, дори нещо повече, на места вълнуващо и завладяващо е това описание, нещата, които си спомня за Унгария, за пътните си преживелици и за унгарската литература, за писателите, преводачите, българистите и българите в Унгария, за впечатленията си от авторите с български произход от чужбина. Много издава за поета и преводача подборът на преводите в този сборник, който говори за неговия вкус. С по едно стихотворение от класиците в него присъстват Янош Аран и Шандор Мараи, четем по няколко стихотворения от възпитаниците и последователите на Ласло Наги: Йожеф Уташи, Ендре Рожа и Бенедек Киш; в сборника са намерили място и стихове, посветени на неговите приятели, на унгарските преводачи на неговата поезия, а също и на Петер Юхас и Дьорд Арато, както и стихотворения с унгарска тематика. С най-много лирични творби присъства черният пастир, Ищван Шинка, чиято поезия той представя в самостоятелни сбирки през 2006 и 2010 г. Прав е мъдрият, надарен с висок естетически усет и опит Атанас Далчев, когато говори за преводаческия критерий при избора на поетическа творба, защото колкото и странно да звучи, но той препоръчва да не превеждаме онова, „което в оригинал е най-красиво, а онова, което позволява да бъде преведено, онова, което в превод ще бъде най-красиво.“ Георгиев симпатизира инстинктивно на поезията на неукия природен талант Шинка, макар самият той да знае и чувства, че този език е вече чужд на българската поезия, както и в унгарската литература изглежда като особено архаична, анахронична вкаменелост. И все пак изборът е добър, защото в резултат на това отъждествяване са се родили истински, вдъхновени бисери.

            Бих определил този унгаристичен подбор в рамките на близо 300 страници като унгарското продължение на силно субективно представящия българската художествена литература и богат на дребни житейски факти, изповеден портрет на поета Николай Кънчев, с тази разлика, че настоящият сборник има на практика двама герои: Петер Юхас и самият автор. Неоспорим факт е, че Петер Юхас от 1960-те години до промяната на политическата система, дори до 1990-те години, има определяща роля в областта на българо-унгарските литературни връзки. Благодарение на своята колоритна и асертивна личност той се сдобива с широки познанства и признание в българските литературни и политически кръгове. Въпреки пространната му организаторска, редакторска, преводаческа и научна дейност, неговото творчество не може да се мери, или сравнява с това на Ласло Наги, благодарение на когото българската народна поезия и най-доброто от класическата и съвременната българска поезия заемат ранг на световна литературна стойност в Унгария, защото при Ласло Наги те са се превърнали в органична част от собствения му автономен поетически свят. Очевидно не можем да търсим сметка от автора защо в поредицата от портрети липсват такива преводачи, пресътворили Далчев, като Андраш Фодор, Мартон Калас и Шара Кариг, и най-продуктивният преводач Дьорд Сонди, на когото дължим „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, „Записките“ на Захари Стоянов, книгата на Николай Кънчев, и не на последно място сборника „Ни бог, ни дявол“ на Марин Георгиев. Очевидно е, че не държим в ръцете си академична монография за историческите връзки, а текстове, продиктувани от лични и интимни преживявания: това е достойнството на тази книга, като същевременно отбелязаната едностранчивост е и нейният недостатък, което може да бъде коригирано в едно бъдещо, поправено и допълнено издание. Почитателите на Георгиев обрисуват и анализират организаторската, редакторска, издателска и не на последно място авторска дейност на Марин Георгиев. Критическият текст на Янош Тамаши Орос е професионален и задълбочен анализ на сборника с подбрани стихове на унгарски „Ни Бог, ни дявол“ (Издателство "Напкут", Будапеща, 2016). След всичко това с основание изниква въпросът кой е най-ценният, свързан с Унгария резултат от досегашния творчески път на Марин Георгиев, коя е онази негова несравнима, уникална, забележителна постъпка, кое е непреходното достойнство на неговото творчество. Без оглед на преведените и съставени от него стихосбирки (Сам във всемира - унгарски поети, Ищван Шинка: Под безмилостните звезди, Поле и мечти, Дьорд Рощаш Фаркаш: Песента на скиталеца, Литературния конкурс на Литературен форум за превод на стихотворение на Ласло Наги "Кой ще пренесе любовта") в най-новата си книга Марин Георгиев скромно и лапидарно отбелязва най-голямата си заслуга в областта на унгарската култура (на стр. 113).

            На 11 октомври 1995 г. Марин Георгиев извършва постъпка, огромна по своето значение за унгарската култура, връчвайки лично на Арпад Гьонц, тогавашния унгарски президент, протестно писмо на 33-има изтъкнати български писатели, в което те молят за застъпничеството на най-висшия представител на унгарската държава, по това време на официална визита в България, за запазването на Унгарския културен институт в София, защото социалистическо-либералното правителство на Република Унгария бе пожелало той да бъде закрит. Преди това Марин Георгиев е принуден упорито да се бори с машинациите на шефа на българската президентска служба, защото въпреки добрите намерения на президента Желю Желев тази среща всеки път отново и отново е сваляна от официалната програма на делегацията. Упоритостта на Георгиев, гражданската му смелост, нечуваната му, надхвърляща идеологическите противоречия готовност да постигне целта, го карат в името на общото дело да събере в един отбор немалко на брой представители на българския духовен елит. Случайно, благодарение на датиращите ми от по-рано тесни връзки с унгарския държавен глава, аз самият като ръководител на Българското републиканско самоуправление бях част от унгарската делегация и така станах свидетел на тази благородна акция. По пътя към Унгария Арпад Гьонц ме удостои с честта да ме попита и за моето мнение. За унгарския президент бе въпрос на чест, въпреки управляващата партия да се застъпи за доброто дело като писател, преводач и истински държавник. В крайна сметка правителството не закри института. Така, макар и на друго място, неговият малък, но ангажиран екип продължи да се грижи и занапред за нашата култура и за нейното популяризиране в чужбина. Моето убеждение е, че това беше и до ден днешен е най-големият принос на Марин Георгиев за унгарската култура, тази негова заслуга ще пребъде навеки.

 

 

Превод от унгарски Нели Димова

 

линк към унгарската публикация: http://www.naputonline.hu/2017/05/20/doncsev-toso-marin-georgiev-es-a-bolgar-magyar-kulturalis-kapcsolatok/ 

Летен университет в Дебрецен, 2017 - стипендии

Възможности за кандидатстване за стипендии, 2017

И тази година Летният университет в Дебрецен обявява стипендиантска програма за летните си курсове, срокът за кандидатстване е 15 май 2017 г.

Повече информация: в прикачените файлове.

 

Nyári ösztöndíj-lehetőségek 2017

 

Örömmel értesítjük, hogy a Debreceni Nyári Egyetem idén is meghirdeti a nyári kurzusokra szóló ösztöndíj-programját, amelynek fő támogatói az intézmény partnerei.

 

Jelentkezési határidő: 2017. május 15.

 

 

 

Scholarship Opportunities for summer 2017

 

We are pleased to announce that Debrecen Summer School continues to offer scholarships sponsored by its chief partners for DSS summer courses.

 

Application deadline: May 15, 2017

 

 

 

Stipendiumsmöglichkeiten für die Sommerkurse 2017

 

Wir möchten Sie hiermit mit Freude darüber informieren, daß die Sommeruniversität Debrecen auch dieses Jahr verschiedene Stipendien für die Sommerkurse anbietet, deren Sponsoren die Partner unseres Instituts sind.

 

Anmeldeschluss: 15. Mai 2017

 

 

Debreceni Nyári Egyetem
Debrecen Summer School
Sommeruniversität Debrecen

 

E-000132/2014

Attachments:
Download this file (db_nyar ÖD application form_2017_en.doc)Application form_EN[Application form_EN]246 Kb
Download this file (db_nyar ÖD jelentkezesi lap_2017_hu.doc)Jelentkezesi lap_2017_HU[Jelentkezesi lap_2017_HU]246 Kb
Download this file (db_partner scholarship_2017_en.pdf)Partner scholarship_2017_EN[Partner scholarship_2017_EN]445 Kb
Download this file (db_partneri ösztöndíjak_2017_hu.pdf)Partneri osztondijak_2017_HU[Partneri osztondijak_2017_HU]449 Kb
Download this file (db_rektori_nemedi_osztondij_2017_en.pdf)Scholarship_rector_2017_EN[Scholarship_rector_2017_EN]446 Kb
Download this file (db_rektori_nemedi_osztondij_2017_hu.pdf)Rektori_osztondij_2017_HU[Rektori_osztondij_2017_HU]448 Kb

Май 2017

Рейтинг

Програма на Унгарския културен институт за месец май 2017

 

УНГАРСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ ПРИ ПОСОЛСТВОТО НА УНГАРИЯ В СОФИЯ

ПРОГРАМА МАЙ 2017

 

ИЗЛОЖБА продължение от април до 31 май Унгарски културен институт

ИЗЛОЖБА "И (ЖЕНИ)ТЕ СА ГЕРОИ" - СЪДБИ НА УНГАРСКИТЕ ЖЕНИ ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Куратори на изложбата: Карой Кинчеш, фотограф, Иван Бертени мл., историк, и Зита Боднар

Първата световна война е и първата модерна война. Дори и в смисъла, че не само армиите се сражават една с друга, а воюващите страни се стремят да впрегнат цялото общество в интерес на победата. Затова за Унгария войната протича не само с участието на мъжете на наборна възраст, а в нея са включени и живеещите на тогавашната територия на страната близо 11 милиона жени. Докато във въоръжените сблъсъци участие взимат само мъжете, то на жените също се падат важни задачи. Да поддържат духа на мъжете, грижата за ранените, освен това те трябва да заемат и мястото на мъжете в стопанството. Жените са принудени да се превърнат в глава на семейството. Живеещите в тила търпят лишения не само в материално отношение. За мнозина по-тежко е душевното страдание: притеснението за обичния син, брат, любим, съпруг.

Надеждата, че няма да ги сполети нещастие и ще се завърнат живи и здрави. Тъгата за това, че са попаднали в плен, че са ранени, че може да се приберат в родината си инвалиди или болни. Загиналите с геройска смърт оставят след себе си трагедията на стотици хиляди опечалени.

Изложбата на Институт Балаши, изготвена по случай 100-годишнината от Първата световна война, има за цел да представи нелеката съдба на унгарските жени.

Изложбата се осъществява в сътрудничество с Българския хелзинкски комитет

КИНО 2 май - 18.30 ч. | вторник | 30 май - 18.00 ч. Унгарски културен институт

КИНЕДОК ПРЕДСТАВЯ ФИЛМИТЕ:

2 май, 18.30 ч. - „ВИСШИ ЗАПОВЕДИ“ + „ОНЕЗИ“, реж. Виктор Оскар Над, Андраш Петрик, Кристина Медьеш, 50 + 28 минути, 2015, унгарски. Вход свободен!

Две гледни точки към една криза, преди тя да стане тема номер едно в медиите. Различават се по времето на заснемане и филмовата си форма. „Висши заповеди“ разказва историята на една от унгарските граници, която някои от местните хора пазят в защита на селата си и на ЕС като доброволни цивилни патрули. От другата страна, пастор от Суботица оказва първа помощ на оцелелите имигранти, готови да прескочат границата. 

Две години по-късно се пренасяме в малко, мирно, заможно унгарско селце в изглеждащия на пръв поглед като приказка документален филм „Онези“. Внезапно събитие смущава спокойствието в селото: през 2013-а нов бежански лагер е сформиран на няколко километра от границата. Местните реагират бурно и започват протести. Ситуацията подчертава друг, скрит конфликт. Има два вида хора в селото: по-възрастните кореняци и по-младите, заможни новодошли. Накрая селяните се разделят на две групи: възрастните приемат присъствието на непознатите, но новодошлите стават все по-гневни. Всъщност това малко селце среща трудност, с която и останалата част от света се сблъска месеци по-късно. Новата ситуация повдигна въпроси за толерантността, страха от непознатото и миграцията.

https://www.facebook.com/events/210552936105044/

30 май, 18.00 ч. - „ДЕЦАТА НА КАИН“, реж. Марцел Герьо, 104 минути, 2014, унгарско-френска копродукция. Вход свободен!

Трима мъже, всеки от тях извършил убийство като малък. Прекарват цялото си детство в най-бруталния затвор на комунистическа Унгария, където биват заснети на камера за пръв път. Смущаващи кадри показват как признават детайли за извършеното от тях и споделят плановете си за бъдещето. 30 години по-късно режисьорът ги намира, разкривайки тайни и едно непознато дотогава лице на Унгария. Съдба, грях и завет - погледнати през очите на децата на Каин.

През 2017-а единствената по рода си инициатива за алтернативна дистрибуция на европейско документално кино КинеДок ще организира общо над 1000 прожекции на 16 креативни документални филма в 8 европейски държави - Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Норвегия и за пръв път – България. Третото издание на КинеДок ще представи документални филми от Централна и Източна Европа, напълно безплатно за всички заинтересовани и със субтитри на всеки от езиците на държавите-партньори в проекта. През 2017-а и България се включва в мрежата, с помощта на продуцентската и разпространителска компания „Активист 38“. Наградени и международно признати режисьори ще посетят някои от прожекциите и ще разговарят с публиката. Различни гости, сред които експерти в документалистиката, хора на изкуството, представители на неправителствени организации и др., ще се присъединят към дискусиите след прожекциите.

https://www.facebook.com/events/211613142667413/

Със съдействието на Унгарския културен институт

 

ИЗЛОЖБА 3 май | сряда | 18.00 ч. Пловдив - Етнографски музей

ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА НА МИШКОЛЦКИЯ МУЗЕЙ „ОТО ХЕРМАН” - "НОСИИТЕ НА КАРПАТСКИЯ БАСЕЙН - СБИРКА НА ДЬОРД БАРНА"

Открива: Ангел Янков, директор на Етнографския музей, Пловдив

Една от най-живописните части на традиционната европейска селска култура са разнообразните носии на различните народи, етнографски групи и региони. Унгарското селско облекло сеформира паралелно със стиловите епохи на народното изкуство. През втората половина на ХІХ век, с навлизането на фабричните тъкани, дрехите – особено женското облекло – се превръщат в подходящ израз на специфичните особености на даден регион, селище. Облеклото като система от символи издава обществения статус, възрастта, семейното

положение на своя притежател, подсказва за различните празнични поводи, може да бъде подходящо дори за изразяване на лични чувства.

Настоящата изложба е поглед върху сбирката на частния колекционер Дьорд Барна, представяща носиите от Карпатския басейн.

Богатата колекция съдържа 280 носии от 19 региона и 120 селища, 173 от тях могат да бъдат видяни върху манекени в цял ръст. Част от колекцията ще бъде представена на банери в Унгарския културен институт. Сбирката показва празничните носии от селата и полските градове в периода от края на ХІХ до средата на ХХ век на четирите големи региона на Карпатския басейн (Задунавието, Фелвидек - дн. Словакия, Алфьолд - Голямата унгарска равнина, Трансилвания). Наред с унгарските етнографски групи са показани и разнообразните носии на немските, южнославянските, румънските, българските и други народности. Богата е подборката от носии от унгарските територии извън сегашните граници на Унгария: от Трансилвания (днес Румъния) –  Калотасег, Сек (рум. Сик), чанго, както и от Фелвидек – облеклата от региона на Зобораля. Значителна стойност имат трансилванските саксонски носии и облеклата от Тороцко (рум. Риметеа). За музея особена ценност представляват 42-те колоритни носии от региона на етнографската група матьо (Мезьокьовешд, Тард, Сентищван).

Изложбата ще продължи до 24 май 2017 г.

 

ТАНЦИ 8 май | понеделник | 16.00 ч. София - пл. Независимост(Ларгото)

По повод Деня на Европа - 9 май!

ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ 2017 "ЕВРОПА ТАНЦУВА“

С участието на СОФИЙСКИ ДУХОВ ОРКЕСТЪР с диригент Юли Дамянов, професионални танцьори от трупата на Нешка Робева „National Art“, формация Азтиденс и детски фолклорен ансамбъл "Здравец". Водещи: Александър Мутафчийски и Катя Тупарова

Програма: танци на европейските народи

Унгарските танци ще са в изпълнение на танцьорите от АЗТИДЕНС Димитър Корчаков и Кристина Семова

Част от Календара на културните събития на Столичната община за 2017 г.

Съорганизатор: Министерството на културата

Със съдействието на Унгарския и Полския институт

ЛИТЕРАТУРА 10 май | сряда | 17.00 -22.00 ч. София                                                                  

17.00 ч. Градска градина, пред Павилион "ЧитАлнЯта" - Поезиомат (постоянна инсталация с поезия и кратка проза). Унгарското участие: Шандор Мараи "Читателят", пр. Юлия Крумова

Поезиоматът изглежда като перископ на подводница или като вентилационна тръба, но всъщност е безплатен джубокс за поезия. Първият Поезиомат, конструиран от Итка Томсова и Витек Йежек по идея на Ондржей Кобза, се появява през 2010 г. в Прага. След Киев, Лондон, Москва, Венеция, Ню Йорк Поезиомат вече ще има и в София. Можете да го намерите в Градската градина при Павилион "ЧитАлнЯта" и да чуете текстове от съвременни европейски автори в превод на български език.

18.00 ч. НОЩ НА ЛИТЕРАТУРАТА 2017 - София, читателски "гнезда", унгарската локация: Сатиричен театър "Алеко Константинов", Камерна зала

В рамките на Нощта на литературата откъси от книгата на АЛИЗ МОШОНИ "МАДЖАРЩИНИ" (Издателство „Изида”, 2016, превод от унгарски Николай П. Бойков, рисунки Жужи Медве) В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АКТЬОРА МИХАИЛ СЪРВАНСКИ

„Маджарщини” е приказна книга за възрастни. В 94 кратки истории се подвизават разносвачът на пици Шандор Петьофи, Вилхелм Тел, марципаненото Марче, псуващата английска кралица Елизабет, инкасаторката леля Елвира и преизвестни унгарски герои. Книгата ни представя гротескно, иронично и самоиронично унгарските нрави, качества и чудатости. Едно маджарско огледало за българските ни адети, правди и кривици.

Нощ на литературата

В нощта на литературата на всеки половин час известни личности четат откъси от книги на европейски автори в превод на български език. Това се случва едновременно в т.нар. "гнезда". Във всяко гнездо се чете от една книга, като карта и информация за местоположението ще може да намерите на гърба на отпечатаните за събитието брошури. Всеки слушател ще има възможност да събира печати от "читателските гнезда". В края на Нощта в 21.30 ч. в Столичен куклен театър (бул. Ген. Гурко 14) всички получили поне пет печата могат да участват в томбола. Изтеглените победители могат да получат като награда една от четените книги. Нощта на литературата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 г.

Повече за събитието: www.noshtnaliteraturata.bg

 

КОНЦЕРТ 11 май | четвъртък | 19.00 ч. София - Тържествена зала на ФНТС,  ул. Г.С.Раковски №108

СЪСТАВ КАКИЧ СЪС СПЕКТАКЪЛА "ВМЕСТО СТОН ОТ УБЕЖИЩЕТО НА ОКОПИТЕ КРАСИВА ПЕСЕН СЕ РАЗНЕСЕ". Вход: с покани!

Народна музика и песни със снимки и документи, представящи героите на Първата световна война, които съумяват да запазят своята човечност в безчовечността

Членове на състава: Арпад Хорват, Тамаш Майер, Акош Тарнок, Арон Вараи, Евелин Варга

Ръководителят на състава Акош Тарнок представя така настоящата програма: "Със своите атаки 17 Унгарски кралски пехотен полк и 10 императорски и кралски хусарски полк от град Секешфехервар в голяма степен допринасят за славните победи в Сърбия, Галиция, Трансилвания и по северния италиански фронт. И като секешфехерварци счетохме за важно при създаването на програмата си да отдадем почит на героите на града и областта ни.

В програмата си използваме не само струнни инструменти, а изнасяме на преден план и използваните от селячеството инструменти като например въртящата лира /хърди-гърди/, гайдата, лъковата лира, различните флейти, цитрата и бандурата /кобза/. Смятаме това за важно, защото голяма част от редовите войници произлизат от селските среди, които понякога възпяват случилите се с тях събития в стила на старите песни и дори носят на фронта отделни инструменти.

Ще прозвучат подборки от различни области на Унгария в съпровод на характерните за областта инструменти. Това е съществено, защото в многополюсните събития на войната се набират за войници мъже от всички региони на историческа Унгария.

Програмата е родена на различни бойни полета, или се гради на изпяти по-късно войнишки песни. Проследява в хронологичен ред по-важните събития на световната война, където се сражават унгарци. Междувременно цитираме, четем записки, писма, доклади от онази епоха.

За да подсилим ефекта ще прожектираме снимки на войници и техните другари от семейни албуми, лични, музейни, архивни сбирки.

Текстовете на песните са силни: отразяват надеждата, а понякога и безнадеждността на люшкащия се между живота и смъртта човек."

Покани можете да заявите на телефон 02/987 23 07 или на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. . Получаване: в секретариата на Унгарския културен институт.

Концертът се осъществява в сътрудничество между Унгарския културен институт към Посолството на Унгария в София и списание Арт Панорама с подкрепата на унгарския Мемориален комитет, създаден по повод 100-годишнината от Първата световна война

КИНО 15 май | понеделник | 14.00 ч. НАТФИЗ - Кинозала

                 25 май | четвъртък | 18.00 ч. Унгарски културен институт

ПРОЖЕКЦИЯ НА ФИЛМА "ДА ЗАПЕЕМ ВСИЧКИ" (Mindenki), на унгарски език, с английски субтитри, 24 мин. Вход: свободен!

Режисьор и сценарист: Крищоф Деак, музика: Адам Балаж, оператор: Роберт Мали, с участието на: Жофия Самоши, Дорка Гашпарфалви, Доротя Хаиш и др.

Филмът е носител на наградата Оскар за 2017 г. в категорията за късометражно кино.

Годината е 1991. Жофи отива в ново училище. Всичко на новото място е чуждо и странно, но все пак има някаква надежда: Жофи попада в училищния хор и се сприятелява с Лиза, най-популярното момиче в класа. Жофи не подозира, че съвсем скоро заедно с Лиза ще се противопоставят на ръководителката на хора Ерика, която далеч не е толкова мила, каквато изглежда на първата среща.

 

ИЗЛОЖБА 17 май | сряда | 19.00 ч. Радио Пловдив - Камерна сцена Пловдив

По повод 135-та годишнина от рождението на Бела Барток (18811945)

КОНЦЕРТ НА АРМЕЛ ДЮПА, ПЕТЪР САЛЧЕВ И ГЕОРГИ КОРНАЗОВ

СЪПЪТСТВАЩА ИЗЛОЖБА „МИКРОКОСМОС – ВЪВЕДЕНИЕ В СВЕТА НА БЕЛА БАРТОК”

Министерството на външните работи и външноикономическите връзки на Унгария подготви изложбата по повод Годината на Барток. Експозицията се състои от 12 табла и всяко от тях представя отделна тема – личността, личния живот, ролята на Бела Барток в обществото, различни страни от живота му като композитор и фолклорист и работата му в научното поприще. Всяко табло има за мото заглавие на композиция на Барток. Снимковият материал на изложбата е от документалната сбирка на будапещенския Архив „Барток”, текстовете са подбрани от негови кореспонденции, изказвания и спомени.

Куратор на изложбата: Ласло Викариуш, ръководител на Архива „Барток” към унгарския Институт по музика.

 

НАУКА 18 май |четвъртък|18.00 ч. Унгарски културен институт

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА МИХАЙ ХОППАЛ „КУЛТУРИ, ШАМАНИ, ЗНАЦИ” с участието на автора

ИК Огледало, 2017, превод Пламен Анакиев

Представя: проф. д-р Кристиан Банков

Михай Хоппал е роден през 1942 г. в гр. Каша (Кошице, Словакия). Завършва Протестантската гимназия в Шарошпатак, следва етнография, унгарска филология и музеология в Дебреценския университет. През 1962 г. Хоппал като млад изследовател попада в новосформираната Етнографска изследователска група на Унгарската академия на науките. Понастоящем се занимава основно с теория на фолклористиката, с изследване на народните вярвания и суеверия. Още на младини Михай Хоппал се свързва тясно с етнографските изследвания на шаманизма, със стипендия се озовава в Москва, където научава, че в далечните части на Русия все още живеят шамани, които упражняват вярата на своята общност. Показват му и филм, в който един нганасан – северен самоед – видял шаман по време на обред. От този момент Хоппал започва сериозните си проучвания във връзка с шаманизма в Сибир, Китай и Южна Корея. В един репортаж той споделя: „Няма значение дали ще се впиша в изследваната група или не, от значение е как ще успея да проникна в сърцата на хората. Важно е, че аз отново и отново се връщах при тях. Когато човекът на Изтока види, че се връщаш, гледа на теб като на приятел. Когато съм се връщал за втори или трети път, се отнасяха към мен като към брат.”

Книгата "Култури, шамани, знаци" съдържа научни статии и тезиси на Михай Хоппал, в които се разкрива същността на шаманизма, значението на шаманската болест и инициационните обреди, доказва се ползата от изследването на вярванията, митовете, фолклорните традиции, направен е опит да бъде разшифрован езикът на надгробни знаци, както и връзки между писмените повествования и оперативната човешка памет. Представени са и са разяснени основополагащи понятия и методи на работа в авангардни направления от модерната антропология и етносемиотиката.

Съорганизатор на проявата: Югоизточноевропейски център за семиотични изследвания, НБУ

 

КИНО 8-20 май | 18.30  ч. Стара Загора – Регионална библиотека "Захари Княжески" и Културно-информационен център "Етносвят"

                20 май-15 юни | 15.00  ч.Шумен, Къща музей "Лайош Кошут"

120 ГОДИНИ УНГАРСКО КИНО

През 2016 г. се навършиха 120 години от първата филмова прожекция в Будапеща. Настоящите 10 унгарски филма са емблематични за киноизкуството в Унгария.

През месец май показваме филмите в Стара Загора благодарение на Културно-информационен център Етносвят.

1. Докато остареем (Йодьон Ухер, 1916, 93 мин.)

2. Последна нощ (Йеньо Янович, 1917, 39 мин.)

3. Златният човек (Шандор Корда, 1918, 61 мин.)

4. Хиполит, лакея (Ищван Секей, 1931, 75 мин.)

5. Сараево (Акош Ратони, 1940, 81 мин.)

6. Планинци (Ищван Сьоч, 1942, 89 мин.)

7. Учителят Ханибал (Золтан Фабри, 1956, 90 мин.)

8. Обречените (Миклош Янчо, 1965, 90 мин.)

9. Любов (Карой Мак, 1970, 85 мин.)

10. Времето спира (Петер Готар, 1981, 96 мин.)

Проявата се осъществява с помощта на Национален фонд Култура (Унгария)

 

 

Работно време на Унгарския културен институт (понеделник-петък):

ИЗЛОЖБЕНА ЗАЛА – 10.00-17.30

СЕКРЕТАРИАТ (информация) – 9.30-17.30
БИБЛИОТЕКА – 9.30-17.30

ФОНОТЕКА – 9.30-17.30

 

За промени в програмата следете сайта на УКИ: http://szofia.balassiintezet.hu

Унгарски културен институт при Посолството на Унгария в София

София 1000, ул. Аксаков 16

тел. 987 23 07, 987 29 63, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

 

Attachments:
Download this file (UKI_may_2017_bg.PDF)UKI_programa_may2017_BG[UKI_programa_may2017_BG]1508 Kb

NeMaMat Международна конференция

Летният университет в Дебрецен и тази година, вече за шести път, ще проведе международната конференция NeMaMat a Külföldön Élő és Dolgozó Nem Magyar Anyanyelvű Magyartanárok, valamint a Külföldön Tartósan Magyar Nyelvet és Kultúrát Tanítók .

 

Регламентът за участие, програма и формуляр за кандидатстване можете да откриете в приложените файлове.

 

Attachments:
Download this file (Felhívás NeMaMaT 2017.pdf)NeMaMat_felhivas[NeMaMat_felhivas]516 Kb
Download this file (Jellap_NeMaMaT_2017.doc)NeMaMat_jelentkezesi lap[NeMaMat_jelentkezesi lap]244 Kb