Статии

NeMaMat Международна конференция

Летният университет в Дебрецен и тази година, вече за шести път, ще проведе международната конференция NeMaMat a Külföldön Élő és Dolgozó Nem Magyar Anyanyelvű Magyartanárok, valamint a Külföldön Tartósan Magyar Nyelvet és Kultúrát Tanítók .

 

Регламентът за участие, програма и формуляр за кандидатстване можете да откриете в приложените файлове.

 

Attachments:
Download this file (Felhívás NeMaMaT 2017.pdf)NeMaMat_felhivas[NeMaMat_felhivas]516 Kb
Download this file (Jellap_NeMaMaT_2017.doc)NeMaMat_jelentkezesi lap[NeMaMat_jelentkezesi lap]244 Kb

NeMaMat Nemzetközi Konferencia

A Debreceni Nyári Egyetem idén is megrendezi a Külföldön Élő és Dolgozó Nem Magyar Anyanyelvű Magyartanárok, valamint a Külföldön Tartósan Magyar Nyelvet és Kultúrát Tanítók (NeMaMaT) Nemzetközi Konferenciáját.

 

Az immár hatodik alkalommal megrendezésre kerülő esemény felhívását, programját és a jelentkezési lapot a melléklet tartalmazza.

Attachments:
Download this file (Felhívás NeMaMaT 2017.pdf)NeMaMat_felhivas[NeMaMat_felhivas]516 Kb
Download this file (Jellap_NeMaMaT_2017.doc)NeMaMat_jelentkezesi lap[NeMaMat_jelentkezesi lap]244 Kb

Април 2017

УНГАРСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ ПРИ ПОСОЛСТВОТО НА УНГАРИЯ В СОФИЯ

ПРОГРАМА АПРИЛ 2017

 

ИЗЛОЖБА продължение до 5 април | КК "Зала България", ул. Бенковски 1

11-19 април | Стара Загора - Библиотека "Захарий Княжевски"

                                           20-26 април | Хасково - Читалище "Заря"

                                           27-28 април | Димитровград - ИЗ, КДК "Асен Крайшников" По повод Международния ден на джаза – 30 април

По повод 135-та годишнина от рождението на Бела Барток (18811945)

ИЗЛОЖБА „МИКРОКОСМОС – ВЪВЕДЕНИЕ В СВЕТА НА БЕЛА БАРТОК”

Министерството на външните работи и външноикономическите връзки на Унгария подготви изложбата по повод Годината на Барток. Експозицията се състои от 12 табла и всяко от тях представя отделна тема – личността, личния живот, ролята на Бела Барток в обществото, различни страни от живота му като композитор и фолклорист и работата му в научното поприще. Всяко табло има за мото заглавие на композиция на Барток. Снимковият материал на изложбата е от документалната сбирка на будапещенския Архив „Барток”, текстовете са подбрани от негови кореспонденции, изказвания и спомени. Някои от таблата са илюстрирани с фрагменти от музикални творби на Барток, мнозинството от които са лични негови записи, както и събирани от него фолклорни мелодии, а също и няколко интервюта с него.

Куратор на изложбата: Ласло Викариуш, ръководител на Архива „Барток” към унгарския Институт по музика.

 

ТАНЦИ 1–2 април| събота–неделя | 19.30 ч. София– НДК

ДНК - пространство за съвременен танц и пърформанс

1 април, 19.30 ч. - SÍN CULTURE CENTRE & TIMOTHY AND THE THINGS: МАЙКА ТИ НА МОЯТА ВРАТА - МОДЕРЕН ТАНЦ

С участието на танцьорите Емеше Цухорка и Ласло Фюльоп. Продуцент: Анико Рац.

Дуетът осмисля привидно безполезното време чрез движения, създадени от всекидневни чувства и ситуации.

Билети: на касите на Билетен център НДК и на място в ДНК час преди спектакъла. Вход: в подлеза на НДК срещу фонтаните

2 април- УЪРКШОП С ТАНЦЬОРИТЕ ЕМЕШЕ ЦУХОРКА И ЛАСЛО ФЮЛЬОП

Създатели-изпълнители: Емеше Цухорка, Ласло Фюльоп. Музика: Антонин Дворжак, Симфония № 9 „Новият свят” , Золтан Мижеи, Осветление: Оршоя Пете, Костюми: Емеше Каса, Мей Кава

Ласло Фюльоп  е завършил образованието си в Будапещенското хореографско училище. Работил е с многобройни унгарски и интернационални хореографи. Основната тема, която го вълнува, се базира на изследването и анализирането на всички форми на човешко поведение и проблеми в комуникацията; от всички възможни гледни точки, в тяхната цялост, безгенерализации и предразсъдъци: по прост, чист и много личен начин. През 2016 г. той създава своя нов спекталъл за шест танцьори, озаглавен Waiting for Schrödinger (В очакване на Шрьодингер).

Емеше Цухорка, изпълнител, пърформър и преподавател в сферата на съвременния танц. Емеше Цухорка завършва своето образование в Будапещенското хореографско училище през 2011 година. В продължение на осем години е член на HODWORKS, работила е още с Чаба Молнари The Symptoms.  Нейните тайни импровизационни игри като дете дават основата на свободата в артистичната й дейност.

Организатори и спонсори: Международен фонд Вишеград, Национален фонд Култура (Унгария), Сдружение L1, НДК

Събитието е част от Програма "Култура" на Столична община

 

ИЗЛОЖБА 5 април | сряда | 18.00 ч. Унгарски културен институт

ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА НА МИШКОЛЦКИЯ МУЗЕЙ „ОТО ХЕРМАН” - "НОСИИТЕ НА КАРПАТСКИЯ БАСЕЙН - СБИРКА НА ДЬОРД БАРНА"

Открива: Илдико Хайду, куратор на изложбата

Приветствие: г-н Андраш Какоцки, заместник директор на Музей "Ото Херман"

С участието на танцьорите Димитър Корчаков и Кристина Семова

Една от най-живописните части на традиционната европейска селска култура са разнообразните носии на различните народи, етнографски групи и региони. Унгарското селско облекло се формира паралелно със стиловите епохи на народното изкуство. През втората половина на ХІХ век, с навлизането на фабричните тъкани, дрехите – особено женското облекло – се превръщат в подходящ израз на специфичните особености на даден регион, селище. Облеклото като система от символи издава обществения статус, възрастта, семейното положение на своя притежател, подсказва за различните празнични поводи, може да бъде подходящо дори за изразяване на лични чувства.

 

Настоящата изложба е поглед върху сбирката на частния колекционер Дьорд Барна, представяща носиите от Карпатския басейн.

 

Богатата колекция съдържа 280 носии от 19 региона и 120 селища, 173 от тях могат да бъдат видяни върху манекени в цял ръст. Част от колекцията ще бъде представена на банери в Унгарския културен институт. Сбирката показва празничните носии от селата и полските градове в периода от края на ХІХ до средата на ХХ век на четирите големи региона на Карпатския басейн (Задунавието, Фелвидек - дн. Словакия, Алфьолд - Голямата унгарска равнина, Трансилвания). Наред с унгарските етнографски групи са показани и разнообразните носии на немските, южнославянските, румънските, българските и други народности. Богата е подборката от носии от унгарските територии извън сегашните граници на Унгария: от Трансилвания (днес Румъния) –  Калотасег, Сек (рум. Сик), чанго, както и от Фелвидек – облеклата от региона на Зобораля. Значителна стойност иматтрансилванските саксонски носии и облеклата от Тороцко (рум. Риметеа). За музея особена ценност представляват 42-те колоритни носии от региона на етнографската група матьо (Мезьокьовешд, Тард, Сентищван).

Изложбата ще продължи до 21 април 2017 г.

 

ЛЕКЦИЯ 6 април | четвъртък | 17.00 часа СУ "Св. Кл. Охридски" - Ректорат, Северно крило, III-и етаж, Зала 272

ЛЕКЦИЯ НА ПРОФ. ГАБОР ХАМЗА НА ТЕМА "УНГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ И КЛАСИЧЕСКИТЕ ПРИНЦИПИ НА КОНСТИТУЦИОННАТА НАУКА"

Събитието се провежда под патронажа на Н.Пр. Текла Харангозо, извънреден и пълномощен посланик на Унгария

Габор Хамза (Будапеща, 1949), унгарски юрист, университетски преподавател, член на Унгарската академия на науките. Международно признат експерт по римско право и по сравнително частно право.

 Завършва Университета "Лоранд Йотвьош" в Будапеща, специалност "право". Защитава професура през 1984 г. От 1986 г. е гост-преподавател в италиански, американски, френски, испански, белгийски, холандски и южноафрикански университети. От 1999 г. редовно изнася семинари на английски и немски език в рамките на програма Еразъм в Юридическия факултет на Университета "Лоранд Йотвьош". През 2000 г. в съавторство с Андраш Фьолди издава учебника и наръчник "История и институции на римското право", чието преработено и допълнено тринадесето издание излиза през 2008 г.

През 2004 г. става член-кореспондент на Унгарската академия на науките (УАН). Многократно участва в унгарски и международни конгреси. Автор на над 1300 научни публикации. Носител на множество награди, член на редица комисии, редколегии и международни дружества.

Организатори: Юридически факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" - проф. д-р Сашо Пенов и проф. дн Малина Новкиришка, и Посолство на Унгария в София - Унгарски културен институт

 

МУЗИКА 6-9 април| четвъртък-неделя Шумен

По повод 135-годишнината от рождението на Золтан Кодай (1882-1967)

УЧАСТИЕ НА КЕЧКЕМЕТСКИЯ ДЕВИЧЕСКИ ХОР "АУРИН" В XXIV. МЕЖДУНАРОДНИ ДЕТСКО-ЮНОШЕСКИ ХОРОВИ ПРАЗНИЦИ "ДОБРИ ВОЙНИКОВ", ШУМЕН

Кечкеметският девически хор „Аурин” е създаден през 1998 г. с участието на девойките, навършили 15 години от Детския хор „MIRACULUM” на Училище „Кодай”.Основател и ръководител на хора е Ласло Дураник. Целта на хора е достойното представяне на родния град на Кодай Кечкемет по целия свят. А една от най-важните му задачи е да възпитава младите хора в духа на хоровото пеене, да увеличава от година на година броя на онези, които възприемат и интерпретират на високо ниво класическата и модерна литература в областта на хоровото пеене.

До 2016 г. Девическият хор Аурин 20 пъти е печелил първи награди (на конкурси в Унгария, Германия, Италия, Дания, Полша, Китай и др.) и е концертирал в редица държави (Белгия, Дания, Германия, Холандия, Италия, Словения, Испания и др.).

Репертоарът на хора включва творби от Ренесанса до XX век, като фокусът е поставен върху хоровите творби на Кодай, Барток, Бардош и Кочар.

http://www.aurinchoir.hu

Международните детско-юношески хорови празници "Добри Войников" се провеждат всяка нечетна година от 1971 г. През годините във фестивала са участвали едни от най-добрите детско-юношески хорове от страната, както и от Япония, Белгия, Италия, Чехия, Полша, Русия, Гръция и др. Фестивалът се организира от Община Шумен и Общинския детски комплекс. Подкрепен е от Министерство на образованието и науката, Министерство на културата, Национален дворец на децата, Български хоров съюз, Балкански хоров форум. Празниците се провеждат под патронажа на кмета на град Шумен Любомир Христов.

Това издание на Международните детско-юношески хорови празници „Добри Войников“ се посвещава на 85-годишнината на проф. Венета Вичева, инициатор и създател на хоровите празници.

С подкрепата на: Българското национално самоуправление на град Кечкемет и Център за автоматизация на клапани VT Veres Kft.

 

ЛИТЕРАТУРА 20 април | четвъртък | 15.00 часа Софийски университет - Заседателна зала №2

По повод 200-годишнината от рождението на унгарския поет Янош Аран (1817-1882)

ЛЕКЦИЯ И УЪРКШОП НА АНДРАШ ИМРЕ ЗА ЯНОШ АРАН

Янош Аран е роден на 2 март 1817 г. в Надсалонта като последното от десет деца. Научава се да чете още на 3-4-годишна възраст. На 14 години става помощник-учител. Две години по-късно отива в Дебреценския колегиум, но напуска още след първия срок. Мести се в Кишуйсалаш, където започва работа като помощник-учител. В богатата библиотека на директора Пал Тьорьок, който по-късно ще стане протестантски епископ в Будапеща, Аран се запознава с класиците и с тогавашната модерна литература. На 18 години се връща в Дебрецен искоро се превръща в един от първенците в училището. Започва да учи френски език, чете латинските класици и немска поезия. Свири на китара. С великолепния си глас се откроява в певческия хор на колегиума. По това време все още не е наясно в коя посока да насочи таланта си: дали да стане художник, скулптор или пък музикант.19-годишният боязлив и сдържан младеж за изненада на всички става пътуващ артист. Това негово приключение трае два месеца, край на които слага един съдбовен сън:

вижда майка си на смъртен одър. "Нехранимайкото" се връща в Надсалонта посрамен и гузен, извървявайки пътя до дома пеш за седем дни. Сънят му се превръща в тъжна реалност: майка му умира, баща му ослепява. Става "лектор" (учителска длъжност по ранг веднага след тази на директора), после работи като писар и помощник нотариус. На 23 години се жени за избраницата на своето сърце, местно сираче, Юлианна Ерчеи. Големият литературен пробив за него идва с поемата "Толди". Неуморен преводач (Шекспир, Аристофан), страстен преподавател, обичан от своите възпитаници.

Андраш Имре, поет, преводач, редактор. Роден в Будапеща през 1966 г. Завършва Университета „Лоранд Йотвьош" (Будапеща), специалностите право и естетика. Работи известно време като журналист, а след това като учител по унгарски език. Понастоящем е на свободна практика. Преподава творческо писане и превод.Редовно провежда семинари на тема превод и теория на превода в летния преводачески лагер, организиран от Литературния кръг "Атила Йожеф". Преподава и в Институт Балаши. От 2002 до 2016 г. е редактор в списание "Надвилаг".Освен собствени стихотворения има издадени и няколко преводни книги. Превежда от английски, испански и френски език, предимно стихове. Преводите му редовно излизат в унгарски списания. Преводач на стиховете на Робърт Фрост, Шеймъс Хийни и Хорхе Луис Борхес.Носител на наградите "Вешели", "Ищван Ваш" и "Атила Йожеф". Има издадени самостоятелни сбирки на испански и френски език, освен това негови стихове са публикувани в английски, български, словенски, гръцки, немски и италиански антологии.

Със съдействието на: СУ "Св. Кл. Охридски" - ФКНФ, специалност "Унгарска филология"

 

ИЗЛОЖБА 24 април | понеделник | 18.00 ч. Унгарски културен институт

ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА "И (ЖЕНИ)ТЕ СА ГЕРОИ" - СЪДБИ НА УНГАРСКИТЕ ЖЕНИ ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Куратори на изложбата: Карой Кинчеш, фотограф, Иван Бертени мл., историк, и Зита Боднар

С участието на доц. д.и.н. Пенка Пейковска, историк, и г-жа Светла Баева, директор на Програма „Кампании и комуникации“  - БХК

Първата световна война е и първата модерна война. Дори и в смисъла, че не само армиите се сражават една с друга, а воюващите страни се стремят да впрегнат цялото общество в интерес на победата. Затова за Унгария войната протича не само с участието на мъжете на наборна възраст, а в нея са включени и живеещите на тогавашната територия на страната близо 11 милиона жени. Докато във въоръжените сблъсъци участие взимат само мъжете, то на жените също се падат важни задачи. Да поддържат духа на мъжете, грижата за ранените, освен това те трябва да заемат и мястото на мъжете в стопанството. Жените са принудени да се превърнат в глава на семейството. Живеещите в тила търпят лишения не само в материално отношение. За мнозина по-тежко е душевното страдание: притеснението за обичния син, брат, любим, съпруг.

Надеждата, че няма да гисполети нещастие и ще се завърнат живи и здрави. Тъгата за това, че са попаднали в плен, че са ранени, че може да се приберат в родината си инвалиди или болни. Загиналите с геройска смърт оставят след себе си трагедията на стотици хиляди опечалени.

Изложбата на Институт Балаши, изготвена по случай 100-годишнината от Първата световна война, има за цел да представи нелеката съдба на унгарските жени.

Изложбата се осъществява в сътрудничество с Българския хелзинкски комитет

Изложбата ще продължи до 12 май 2017 г.

 

ЛИТЕРАТУРА 25 април | вторник | 18.00 ч. Унгарски културен институт

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА ЖУЖА РАКОВСКИ "VS", Издателство Гея Либрис, 2016 с участието на преводачката Даниела Тошмакова

Представя: Росица Обрешкова, драматург и преподавател в НАТФИЗ

Чете: Иван Налбантов

Модератор: проф. д-р Йонка Найденова

Жужа Раковски (Шопрон, 1950), поетеса, писателка, преводачка. Работи като библиотекар и редактор, след което минава на свободна практика, предимно превежда (английска и американска поезия и проза). Автор на няколко стихосбирки и на романите "Сянката на змията", 2002(преведен и на български), "Годината на падащата звезда", 2005, VS, 2011 и "Трески", 2014. Носител на наградите "Либри" (2016), "Кошут" (2010), Шандор Мараи (2003), Атила Йожеф (1988), Тибор Дери (1986, 1991), Грейвс (1980) и други.

Романът "VS" -Така се изписват инициалите на главния герой Vay Sándor/Sarolta - Шандор/Шаролта Ваи. Зад това заглавие се крие съдбата на реално историческо лице, известно през втората половина на XIX век с писателския псевдоним граф Шандор Ваи - унгарски поет, публицист и известен бохем. За беда графът попада в затвора, където се разбира, че той всъщност е тя.

Авторката на романа използва различни изповедни форми - дневниците на граф Ваи от затвора, неговите стихотворения, любовните му писма до съпругата му, както и медицинските доклади от прегледите, които доказват, че той е жена, за да разкаже злополучната история на една романтична душа.

Даниела Тошмакова, преводач. Завършва Университета "Лоранд Йотвьош" в Будапеща, специалности унгарска и английска филология. Превела е на български език книги на Ференц Каринти, Жужа Раковски, стихове на Дежьо Костолани и Шандор Вьорьош, разкази на Карой Сакони и др.

 

ЕТНОГРАФИЯ 27 април | четвъртък | 17.00 часа Унгарски културен институт

ЛЕКЦИЯ (С ФОТОСИ И ВИДЕОЗАПИСИ) НА ВЕНЕТА ЯНКОВА "МАСКАРАДНИ ИГРИ В УНГАРИЯ"

Лекцията представя конкретен пример от днешното битие на маскарадните игри от Южна Унгария, от района на крайдунавския град Мохач, административна област Бараня (Baranya). Това са известните „Бушо”/Busó и тяхното шествие/обиколка, наричана „Бушояраш”/Busójárás. Мохачкият карнавал има своите аналогии с редица европейски предпролетни игри с маскирани персонажи, изпълнявани по Сирни заговезни (на Балканите), Покладе (у сърби и хървати); Фаршанг/Farsang (при католиците).

Съвременният формат на мохачкия карнавал е съчетание от традиционни елементи и новосъздадена тенденция, свързана с карнавала и предназначена за туристите.В него едновременно съществуват два карнавални типа: по-традиционен, и – свързан с градската среда. Мохачкият карнавал е знаменателен с това, че  в течение на времето от ритуална практика на една местна етническа общност – тази, на шокаците-хървати, днес маскарадната игра е превърната във важна част от съвременната градска култура. Нещо повече: показателно е, че през 2009 г. движението за съхраняване на нематериалното наследство към ЮНЕСКО, го определя като представително явление за унгарската национална традиция.

Доц. д-р Венета Янкова е преподавател по фолклористика и етнология в Шуменския университет "Еп. Константин Преславски", магистър по българска и турска филология. Преподавател в Дебреценския университет, Унгария (2008-2012). Автор на над 100 статии и студии по фолклористика, етнология, история на културата и на книгите: "Българите в Унгария - културна памет и наследство" (2014), "Топоси, памет, идентичности (Към фолклора на мюсюлманите и християните в Шуменско)" (2007), "Етнокултурни взаимодействия" (2005) и "Между устното и писаното слово: фолклорът и народните жития" (1997).

Със съдействието на Унгарския културен институт към Посолството на Унгария и Шуменския университет "Епископ Константин Преславски"

 

 

 

 

 

Работно време на Унгарския културен институт (понеделник-петък):

ИЗЛОЖБЕНА ЗАЛА – 10.00-17.30

СЕКРЕТАРИАТ (информация) – 9.30-17.30
БИБЛИОТЕКА – 9.30-17.30

ФОНОТЕКА – 9.30-17.30

 

 

За промени в програмата следете сайта на УКИ: http://szofia.balassiintezet.hu

Унгарски културен институт при Посолството на Унгария в София

София 1000, ул. Аксаков 16

тел. 987 23 07, 987 29 63, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

 

ПАРТНЬОРИ И СПОНСОРИ:

Банка ДСК, Балканкарподем, Контракс, Новател, Форнети

 

 

 

 

Проф. Габор Хамза - лекция

Лекция на проф. Габор Хамза, изнесена на 6 април 2017 пред студентите от специалност "Право" на Софийския университет.

Лекцията бе осъществена в сътрудничество между: Юридическия факултет на СУ, Унгарски културен институт към Посолството на Унгария в София, под патронажа на Н.Пр. Текла Харангозо, извънреден и пълномощен посланик на Унгария

 

Проф. д.н. Габор Хамза, редовен професор по римско право в Университета “Eötvös Loránd” в Будапеща,

редовен член на Унгарската академия на науките

 

УНГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ И КЛАСИЧЕСКИТЕ ПРИНЦИПИ НА КОНСТИТУЦИОННАТА НАУКА

 

Софийски университет „Св. Климент Охридски“,

6 април 2017 г.

            

1. В първата част на моята лекция бих искал да направя един преглед на историческите аспекти на конституционната система и на унгарския конституционен опит. Преди приемането на Конституцията през 1949 г. макар и да беше държава, чиято конституционна система беше основана на принципите на конституционализма от различни епохи, но нямаше писана Конституция (на английски: “unwritten constitution” или “uncodified constitution”), подобно на Англия. Вместо писана Конституция в Унгария имаше „историческа Конституция, основана на мрежа от т.нар. конституционни закони, т.е. закони с изключително значение.

В немската правна лексика съществува терминът “Grundgesetz” (“Основен закон”), което е много важно от гледна точка на  официалното название на новата, актуална Конституция на Унгария, защото тази конституция не се нарича „Конституция на Унгария“, а „Основен закон на Унгария“- именно поради исторически причини.

Трябва да подчертаем, че промулгирането на първата писана унгарска Конституция (т.нар. Конституционна харта) по различни причини става през август 1949 г. (Закон № ХХ от 1949 г.) 

 

2. Различни исторически причини могат да обяснят по адекватен начин защо Унгария, макар и без писана конституция (Конституционална Харта), е конституционна държава, най-малкото до 19 март 1944 г. – денят на военната окупация на страната от Германия (“Deutsches Reich”) по време на Втората световна война. Трябва да се отбележи обаче, че съществува дискусия между унгарските историци и конституционалисти относно точната дата за края на конституционната държава в Унгария. 

По ирония на историята първата писана Конституция на Унгария е социалистическа - приета през 1949 г. и създадена, макар и да не става въпрос само за писмената традиция по отношение на текста, по формалния модел на Сталинската Конституция от 5 декември 1936 г. Това е новата, втора поред конституция на СССР (първата конституция, но на Съветска Русия е приета през 1918 г.), която следва първата конституция на СССР от 1924 г. и остава с някои изменения в сила чак до т.нар. Брежнева Конституция, промулгирана през 1977 г.

 

3. Трябва да се отбележи, че Унгарската Конституция от 1949 г. не е легитимна, защото е приета от Парламента, чиито депутати не са избрани по демократичен начин. В Унгария през 1949 г. на изборите могат да бъдат избирани само кандидати на т.нар. Унгарски Патриотичен Фронт, който няма демократична, политическа и правна легитимност. Това от своя страна води до липса на легитимност и на самата Конституция, и на прокламираната въз основа на нея Унгарска Народна Република (на унгарски:  ”Magyar Népköztársaság”).

Конституцията от 1949 г. остава в сила до 31 декември 2011 г., макар и със съществени и многобройни изменения. Приблизително 95 % от оригиналния текст на Конституцията от 1949 г. е изменян, отменян или заменян. Така Унгария остава единствената страна в двадесет и осемте държави-членки на Европейския съюз (след присъединяването и на Хърватска от 1 юли 2013 г.), която запазва или казано по друг начин, поддържа своята „стара“ и твърде „остаряла“ и напълно неадекватна Конституция.  

 

4. Една твърде специфична конституционна система се създава в Унгария след дълбоките и съществени политически и икономически промени през 1989-1990 г.  в страната. Първата част на унгарската конституционна система с по-скоро комплексен характер, е създадена върху съществено променения текст на Конституцията от 1949 г. Втората част на конституционната система се състои от множество т.нар. основни, конституционни закони (на немски: “Eckgesetze”), които уреждат напр. финансирането на политическите партии, отношенията между Църквата и държавата и пр. Третата част на унгарската конституционната система е съставена от решенията на Конституционния съд (на унгарски: “Alkotmánybíróság”).

 

5. Конституционният съд, създаден на 1 януари 1990 г., няколко месеца преди демократичните избори през март и април същата година, развива в значителна част новите принципи съобразно традиционните ценности на европейския конституционализъм. Освен това друга особеност на унгарското конституционно развитие е т.нар. „Невидима Конституция“ (на немски: “unsichtbare Verfassung”, на английски: “invisible constitution”), което е термин, въведен от първия председател на Унгарския Конституционен съд.  

 

6. Би трябвало към всичко това да добавим и основните закони, приети в годините 1989-1990. Тези leges fundamentales всъщност променят партийната система, като въвеждат партийния плурализъм, създават Конституционния съд, гарантират чуждестранните инвестиции, и в своята цялост наред с текстовете на Конституцията изграждат основите на демократичната унгарска държава.

 

7. Фактът, че унгарският законодател дава названието „Основен закон“ на новата (lex fundamentalis), не е някаква специфика само за Унгария. В Европа Конституцията на Германия (на немски:  “Bundesrepublik Deutschland”) и на Холандия също се наричат „Основен закон“ (на холандски “Grondwet”). Трябва да се подчертае, че от гледна точка на терминологията „Основен закон“ (lex fundamentalis) се наричат конституциите и на редица други държави извън Европейския континетт.

 

8. Би трябвало да споменем Доктрината на Светата Корона на Свети Стефан (1000-1038 г.), първият крал на Унгарското кралство (на латински: “Regnum Hungariae”), и създател на Унгарската държава. Тази доктрина винаги е имала изключително значение, вкл. и от правна гледна точка. В тази връзка трябва да отбележим, че въз основа на Закон № . XXXIV от 1930 г. от тогава всички съдебни решения на всички инстанции - от Върховния Касационен съд до местните съдилища на първа инстнация се произнасят в името на Светата Корона на Свети Стефан.

 

9. Светата Корона на Свети Стефан е символът на Унгарската държава (“Regnum Hungariae”). Правната доктрина, чиито следи се откриват в Средновековието, се развива от юристите - бележити унгарски учени по публично право, от XVIII в. насетне. Доктрината на Светата Корона на Свети Стефан несъмнено е една особеност от гледна точка на конституционната мисъл, която е дълбоко свързана с историческата традиция на Унгария. Светата Корона е ens iuridicum per se според мнението на бележития историк Adalbert Erler (1904-1992 г.).

Това обяснява и защо преамбюлът на новата Унгарска Конституция е толкова обемен. В него се подчертава многовековния конституционен опит на Унгария. В този смисъл трябва да се спомене и Bulla Aurea (Златната Була), приета от крал  Andrea II (1205-1235 г.) през 1222 г. – почти в същата епоха, когато в Англия е приета през 1215 г. Magna Carta libertatum (на английски: “Great Charter of Liberties”) от крал Джон Английски (1199-1216 г.).Някои унгарски историци на правото и конституционалисти акцентират на приликите между Унгария и Англия не само в областта на публичното право и конституционното развитие, но и в областта на частното право. 

 

10. Историческият аспект обяснява защо Преамбюлът на Основния закон на Унгария е така обемен и се състои от 34 абзаца. Унгарският законодател е искал да подчертае историческия континуитет на Унгарската държава от създаването на Regnum Hungariae през 1000 г. насетне. По същата причина Парламентът променя и официалното название на страната - от Унгарска Република (на унгарски: “Magyar Köztársaság”) на Унгария  (на унгарски: “Magyarország”).

Трябва да подчертаем и факта, че и в други страни в Европа и на други континенти не се споменава републиканската форма на управление (на английски: “republican form of government”) в официалното название на държавата, но същото се отнася и до монархичната форма на управление, която също не се споменава винаги в това название.

 

11. След тези общи бележки бих искал да спомена някои принципи, съдържащи се в новата Унгарска Конституция. Ще спомена, че единствено аз първи направих превод (като изключим Сънят на Сципион (Somnium Scipionis) преведен от един бележит професор по класическа филология) на диалога, който представлява фундаменталното и обемното съчинение De Republica на Цицерон - той е според мен от изключително значение и актуалност. Преводът е публикуван с бележки и коментари в четири издания (първото е от 1995 г.) Названието „Конституция“ е именно на Цицерон, употребено в смисъл rem publicam constituere. Това е и етимологичната основа на термина за държава, използван в някои европейски езици (на латински: res publica).

Според Цицерон могат да се считат с конституционна система само държавите, в които съществува консенсус между всички (consensus omnium bonorum). Други основни идеи, базирани на Цицерон, с голяма актуалност и значение, са тези за общото благо (bonum commune) и обществената полезност (utilitas publica).

Цицерон развива и идеята за неинституционализираната държава - res publica или optimus status rei publicae. Според Марк Тулий Цицерон добре управляваната държава не е тази, която има само институции, а управлението според bonum commune, utilitas publica, consensus omnium bonorum и пр. В текста на новата Унгарска Конституция (Основния закон)  тези принципи, развити преди 2000 години в Древния Рим от Цицерон, също са въплътени.

 

12. Текстът на Основния закон на Унгария е основан върху консенсусът между парламентарно представените партии. Така според идеите на Цицерон можем да кажем, че е налице consensus omnium bonorum на всички партии в еднокамерния Унгарски Парламент (на унгарски: “országgyűlés”). Впрочем тази особеност на новата Унгарска Конституция все още не е заслужено оценен.

Новата Унгарска Конституция подчертава също необходимостта от разделение на властите (на френски: “séparation des pouvoirs”) според идеите на Сharles de Montesquieu.

 

13. Една конституция, в случая основният закон, не може да се основава само на правото, а трябва да е тясно и органично отношение, основани и върху морални принципи. В тази връзка можем да цитираме великия римски поет Quintus Horatius Flaccus: “Quid leges sine moribus vanae proficiunt”.

В различни разпоредби на новата Унгарска Конституция тази идея, по-скоро този принцип от изключително значение, е в пълен контраст със старата Конституция от 1949 г., основана на социалистическата и комунистическата съветска доктрина. Така според този принцип съдиите от всички инстанции трябва да вземат предвид при постановяване на съдебните решения връзката между закона (на латински: “ius”) и морала (ва латински: “mos”).

Можем да цитираме в тази връзка и изрично постановеното от император Юстиниан Първи (527-568 г.) в неговите Институции (на латински: “Institutiones”): “Omnes populi legibus et moribus regunturилиde officio iudici...illud observare debet iudex..., quam legibus aut constitutionibus aut moribus proditum est”.

 

14. На следващо място в текста на новата Унгарска Конституция се подчертава значението на брака, основано на многовековна традиция.  Това съвсем не е нова идея в историята на човечеството. Фундаменталният труд „Система на съвременното римско право“ (на немски: “System des heutigen römischen Rechts”) на големият немски юрист-романист Friedrich Carl von Savigny (1779-1861 г.) е преведен на италиански от друг велик романист - от Vittorio Scialoja (1856-1933) - голям приятел на Унгария.  В този труд се правят разграничения между различни правни институти - различни типове договори, отговорност, евикция, собственост, владение и пр., но се подчертава неизменността на брака (на немски: “Ehe”).  Friedrich Carl von Savigny използва два термина - правна институция (на “Rechtsinstitution”) и правен институт (на немски: “Rechtsinstitut”), като подчертава голямото значение на брака за човечеството (на немски :”Zivilgesellschaft”).

Friedrich Carl von Savigny се позовава на правния опит на римските юристи, като цитира определението на Модестин, ученик на Улпиан, за брака:  nuptiae sunt coniunctio maris et feminae, consortium omnis vitae, divini et humani iuris communicatio” (D. 23, 2, 1). Почти със същите думи е и опрелението за брака в новата Унгарска Конституция.

 

15. В заключение трябва да отбележа и призоваването на Бога (invocatio Dei), което се намира в Преамбюла  на Основния закон на Унгария. Само в конституциите на пет от двадесет и осемте държави- членки на Европейския съюз, не се съдържа изрична invocatio Dei. В Кипър става въпрос за една разделена държава, но ако  историческите и съвременни условия беха се подредили по друг начин, то несъмнено и в Конституцията на Кипър би се съдържала  invocatio Dei. И в Конституциите на други 16 държави с подобна ситуация invocatio Dei все пак се съдържа, но изразено по косвен начин. 

Така invocatio Dei (на немски: “Gottesbezug”) се намира в текста на Основния закон на Федерална Германия (Grundgesetz) от 1949 г. , но също и в Конституцията на Бавария от 1946 г. (“Freistaat Bayern”)  , а след Обединението на Германия през 1990 г. в конституциите на двете нови  Länder (на немски: “neue Bundesländer”), които преди бяха част от ГДР (“Deutsche Demokratische Republik”, “DDR”), също съдържат изрично invocatio Dei.

Важно според мене е да отчетем и конституционния опит на Швейцария, където е приета нова Конституция на конфедерацията през 1999 г. и влиза в сила от 2000 г., като там също се съдържа invocatio Dei.

 

16. Новата Конституцианна Харта, новият Основен закон на Унгария е приет на 18 април 2011 г. от Унгарския Парламент и е ратифициран от Президента на Републиката и влиза в сила от 1 януари 2012 г. Несъмнено тази конституция е основана върху многовековни принципи на европейската конституционна мисъл и на унгарската конституционна традиция. Основният закон на Унгария гарантира функционирането на една държава, която държи сметка за новата политическа, социална и икономическа  реалност и в съответствие с концепциите и традициите на европейския конституционализъм.  

 

Габор Хамза (роден в Будапеща, 1949 г.), унгарски юрист, университетски преподавател, член на Унгарската академия на науките. Международно признат експерт по римско право и по сравнително частно право.

Завършва Университета "Лоранд Йотвьош" в Будапеща, специалност "право". През 2004 г. става член-кореспондент на Унгарската академия на науките (УАН), а от 2010 е неин редовен член, по-късно става член и Комисията по Международни връзки към УАН. През 2000 г. в съавторство с Андраш Фьолди издава учебник  "История и институции на римското право", чието преработено и допълнено тринайсто издание излиза през 2008 г. От 1999 г. редовно изнася семинари на английски и немски език в рамките на програма Еразъм в Юридическия факултет на Университета "Лоранд Йотвьош". Защитава професура през 1984 г. От 1986 г. е гост-преподавател в италиански, американски, френски, испански, белгийски, холандски и южноафрикански университети. Многократно участва в унгарски и международни конгреси. Броят на научните му публикации е над 1300. Носител на множество награди, член на редица комисии, редколегии и международни дружества.

Членства в организации: Комисия за държавна и правна наука, Комисия по политически науки, Center for European Studies, Budapest-Szombathely - председател, Международна комисия на Унгарската правна асоциация, съпредседател на Секцията по история на правото и римското право към Съюза на юристите в Унгария; председател на катедрата по римско право и сравнително частно право към Европейската правна академия, член на Академията на европейските частни юристи, American Foreign Law Association, Association Française des Historiens des Idées Politiques, Centro Internazionale Ricerche Giuridiche, Cicero Foundation - Maastricht-Париж, Консултативен съвет, Columbia University Council for European Studies консултативен съвет, Gruppo di Ricerca sulla Diffusione del Diritto Romano, Instituto de Estudios Jurídicos Internacionales Conde de Aranda, Laboratorio di Storia Costituzionale "Antoine Barnave", Организация на американските историци, почетен член на Romanian Association for Study of Comparative Private Law, Sociedad Espanola de Derecho Romano, Sociedad Latinoamericana de Derecho Romano, Société d'Histoire du Droit, Société Internationale "Fernand De Visscher" pour l'Histoire des Droits de l'Antiquité, Société Internationale pour l'Histoire du Droit Grec et Hellénistique, Société Jean Bodin pour l'Histoire Comparative des Institutions, The American Society of International Law, Vereinigung für Verfassungsgeschichte, Zentrum Historische Neuzeitforschung

Награди: Doctor Honoris Causa (Danubius University 2016), Iura Orientalia - Oriens Arca Iuris (Рим, 2014), Среден кръст на ордена за заслуги на Унгария (2014), "Алберт Сент-Дьорди" (2005), Офицерски кръст на ордена за заслуги на Република Унгария (2000), Награда за обществени науки "Ференц Деак" (2000), Почетен плакет "За унгарското висше образование" (1999), Почетен медал "Петер Пазман" (1994).

 

 

 

Attachments:
Download this file (Hamza2.ppt)HamzaGabor_lecture[HamzaGabor_lecture]2999 Kb

Летен университет в Дебрецен, 2017

Летният университет Дебрецен обявява новите си летни курсове с преподаване на унгарски език за 2017 г.

А те са:

16 юли - 12 август 2017

16-29 юли 2017

30 юли - 12 август 2017

Таксите за участие са в зависимост от курса, продължителността му и вида стая, в която ще се отседне.

Крайният срок за записване е 30 юни 2017.

Повече информация: на сайта www.nyariegyetem.hu