Статии

Летен университет в Дебрецен, 2017

Летният университет Дебрецен обявява новите си летни курсове с преподаване на унгарски език за 2017 г.

А те са:

16 юли - 12 август 2017

16-29 юли 2017

30 юли - 12 август 2017

Таксите за участие са в зависимост от курса, продължителността му и вида стая, в която ще се отседне.

Крайният срок за записване е 30 юни 2017.

Повече информация: на сайта www.nyariegyetem.hu

Март 2017

ИЗЛОЖБА продължение март |  Унгарски културен институт

ИЗЛОЖБА-ГРАФИКА НА ИЩВАН ОРОС

Ищван Орос (1951, Кечкемет), художник график, плакатист, режисьор на анимационни филми. През 1975 г. завършва Университета по изкуства и дизайн в Будапеща. Орос експериментира с крайности, парадокси на перспективата и така създава пространствени илюзии. От 1984 г. Орос ползва псевдонима Утис. Редовно участва в международни художествени изложби, симпозиуми и филмови фестивали. Носител на множество награди: Златен медал - Биенале, Бърно, 1990; Първа награда - Биенале, Лахти, 1991; Годишна награда за европейски дизайн, 2000; Златен медал от ежегодното изложение на Обществото на илюстраторите, Ню Йорк, 2001; Награда за артистичен плакат, Рутеншайд, Есен, 2007; Специална награда за най-добър визуален език (със Золтан Силади Варга), 2009, Кечкемет; Награда "Кошут", 2011 и др. Избран е за член на Международния алианс  на графиката и на Унгарската академия по изкуствата. Режисьор във Филмово студио Кечкемет, преподавател в Западноунгарския университет.

През ноември 2016 г. Ищван Орос беше член на международното жури на VIII-ото Международно триенале на сценичния плакат.

Изложбата ще продължи до 31 март 2017 г.

 

ЛИТЕРАТУРА 7 март | вторник | 18.00 ч. Унгарски културен институт

МЕЖДУ 70 И 71 ГОДИНИ – Творческа вечер на Марин Георгиев  по повод издаването на стихосбирката му на унгарски ,,Ни Бог, ни Дявол“, изд. ,,Напкут“, Будапеща и навършени 70 години

Представя: Тошо Дончев, водещ на вечерта: Найден Вълчев, с участието на български писатели и приятели не само на Марин Георгиев, а и на унгарската литература.

Марин Георгиев (9 април 1946, с. Биволаре, Плевенско). Завършил българска филология във ВТУ "Братя Кирил и Методий". Работил в Радио Варна, в. Учителско дело, Народна младеж, Пулс, Литературен фронт. В края на 1990 г. е назначен за зам.-главен редактор на бившия орган на СБП "Литературен фронт", преименуван в Литературен форум, по-късно става директор на вестника и издателството, а от 2001 г. техен собственик. Член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Съюза на българските преводачи. Стиховете му са превеждани в антологии на българската поезия в Русия, САЩ, Унгария и Македония. Автор на романа разследване "Третият разстрел". Носител на унгарското държавно отличие "Про Култура Хунгарика" - 2001 и на ордена за заслуги на президента на Унгария - 2016. Удостоен с почетния знак на ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий" за принос в академичния живот. Автор на 23 книги с поезия, проза, публицистика, поезия за деца.

 

КИНО 9–19 март | София

XXI. МЕЖДУНАРОДЕН ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ

Прожекция на унгарските филми:

ДУШИТЕ, КОИТО ЖИВЕЯТ ТУК (Az itt élő lelkek nagy része), реж. Игор Бухаров, 90 мин.

18 март, събота, 20.30 ч., Кино Одеон - Филмът ще бъде представен от Игор и Иван Бухаров

20 март, понеделник, 18.30 ч, Френски институт - Кино "Славейков"

ЖИВЯЛ СЪМ И ПО-ДОБРЕ (Ernelláék Farkaséknál), реж. Саболч Хайду, 81 мин.

10 март, петък, 21.30 ч., Euro Cinema

18 март, събота, 21.00 ч., Културен център "G8" - Филмът ще бъде представен от Саболч Хайду, Оршоя Тьорьок-Ийеш и Андраш Мухи

19 март, неделя, 20.45 ч., Кино "Одеон" - Филмът ще бъде представен от Саболч Хайду и Оршоя Тьорьок-Ийеш

21 март, вторник, 18.45 ч., Euro Cinema

Подробна програма за прожекциите и гостуванията на унгарските филмови дейци: на сайта на София филм фест http://siff.bg/!

 

КИНО 13–16 март | 17.00  ч.  Хасково Регионален исторически музей

120 ГОДИНИ УНГАРСКО КИНО

През 2016 г. се навършиха 120 години от първата филмова прожекция в Будапеща. Настоящите 10 унгарски филма са емблематични за киноизкуството в Унгария.

1. Докато остареем (Йодьон Ухер, 1916, 93 мин.)

2. Последна нощ (Йеньо Янович, 1917, 39 мин.)

3. Златният човек (Шандор Корда, 1918, 61 мин.)

4. Хиполит, лакея (Ищван Секей, 1931, 75 мин.)

5. Сараево (Акош Ратони, 1940, 81 мин.)

6. Планинци (Ищван Сьоч, 1942, 89 мин.)

7. Учителят Ханибал (Золтан Фабри, 1956, 90 мин.)

8. Обречените (Миклош Янчо, 1965, 90 мин.)

9. Любов (Карой Мак, 1970, 85 мин.)

10. Времето спира (Петер Готар, 1981, 96 мин.)

Проявата се осъществява с помощта на Национален фонд Култура (Унгария)

 

 

15 МАРТ - НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА УНГАРИЯ

На 15 март 2017 г. Унгария отбелязва 169 години от избухването на Революцията и борбата за свобода от 1848-1849 г., която е едно от най-значителните събития от новата история на страната. Честването на унгарския празник е съпроводено със следните събития:

 

ТАНЦИ 13 март | понеделник | 19.00 ч. Централен военен клуб

ЮНАШКИ ВЕРБУНК ОТ КЕЧКЕМЕТ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ФОЛКЛОРНИЯ АНСАМБЪЛ "КЕЧКЕМЕТ"

Концерт народна музика и танци, посветен на унгарската борба за свобода от 1848-1849 г.

Фолклорният ансамбъл Кечкемет е основан през 1976 г. и като един от представителните състави в региона изпълнява унгарски танци и танци на другите народи от Карпатския басейн. Най-важната им цел е събирането, изучаването и представянето на танците и традициите от град Кечкемет и региона Кишкуншаг. 

В състава членуват близо 270 души, понастоящем многостранна творческа дейност, радваща се на огромен успех както в Унгария, така и в чужбина  кипи в 11 формации. Ансамбълът е отличаван с множество обществени и професионални награди (петкратен носител на званието "За майсторство", Похвала на министъра на културата, Награда за постижения, Награда "Золтан Кодай", Награда "Prima" на област Бач-Кишкун). Художествени ръководители на ансамбъла са Ласло Лукач и Естер Харант Лукач, и двамата носители на наградата "Млад майстор на фолклорното изкуство".

С танци и музика ансамбълът ще пресъздаде атмосферата по времето на унгарската борба за свобода през 1848 г., както и света на реформацията. Ще станете свидетели на донаборни хусарски танци, вербунки, трансилвански мъжки танци, лирични въртеливи танци по двойки, танци от Унгария с различни подръчни средства и, под знака на националната романтика, на сформиралия се през 1800-те години специфичен унгарски национален танц - чардаша, както и на танцувания по баловете, любим на благородниците танц - "Палоташ" по музиката на Ференц Еркел.

Организатори, спонсори: Посолство на Унгария в София - Унгарски културен институт, Министерство на отбраната на РБ, Централен военен клуб, Община Кечкемет, Българско национално самоуправление на град Кечкемет

 

ЧЕСТВАНИЯ

14 март| вторник | 16.30 ч. София

Полагане на венци на паметните плочи на Шандор Петьофи и Лайош Кошут

 

16 март| четвъртък | 15.00 ч. Шумен

Полагане на венци пред паметника на Лайош Кошут и паметната плоча на Кошут пред Къщата музей "Лайош Кошут"

 

20 март| понеделник | 11.00 ч. Чипровци – Община Чипровци

Полагане на венци пред паметника на полковник Стефан Дуньов

 

ЛЕКЦИЯ 15 март | сряда | 11.00 ч. Софийски университет - Заседателна зала 1

ЛЕКЦИЯ НА ДОЦ. Д-Р ЛАСЛО ПЕТЕ НА ТЕМА "ОТ ЧИПРОВЦИ ПРЕЗ ВИДИН ДО ШУМЕН. БЪЛГАРСКИ АСПЕКТ НА УНГАРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА БОРБА"

Доц. д-р Ласло Пете е ръководител на Италианската катедра в Дебреценския университет, където преподава история на Италия

В лекцията си доц.д-р Ласло Пете представя личността на Ищван (Стефан) Дуньов, Лайош Кошут, пътя на емигрантите през българските земи и приноса им за развитието на културните и стопанските отношения.

Със съдействието на: СУ "Св. Кл. Охридски"

Лекцията ще се проведе на унгарски език с прожектиран превод на български.

 

 

ЛЕКЦИЯ 16 март | четвъртък | 16.30 ч. Шумен – Къща музей "Лайош Кошут"

ЛЕКЦИЯ НА ДОЦ. Д-Р ЛАСЛО ПЕТЕ НА ТЕМА "ОТ ЧИПРОВЦИ ПРЕЗ ВИДИН ДО ШУМЕН. БЪЛГАРСКИ АСПЕКТ НА УНГАРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА БОРБА", съпроводена с кратка културна програма на студенти на унгарския лектор Шаролта Папаи в Шуменския университет

Със съдействието на: Община Шумен, Регионален исторически музей - Шумен, Къща музей "Лайош Кошут", ШУ "Епископ Константин Преславски", Посолство на Унгария - Унгарски културен институт

Лекцията ще се проведе на унгарски език с прожектиран превод на български.

 

ИЗЛОЖБА 16 март | четвъртък | 16.30 ч. Стара Загора - Културно-информационен център Етносвят

ОТКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТАЛНАТА ИЗЛОЖБА „1956 – ЗА СВОБОДА И НЕЗАВИСИМОСТ”

Унгарската революция и борба за свобода от 1956 г. трае само две седмици, въпреки това разтърсва света. Пропуква устройството, създадено от великите сили след края на Втората световна война и разобличава жестоката действителност на терористичните системи от съветски тип. През октомври 1956-та унгарската нация доказва, че е способна да поеме съдбата си в свои ръце.  Преди 60 години целият свят е впил поглед Будапеща. Борбата на живот и смърт прави очевидно за всеки, че унгарската борба за свобода не може да има шанс при тогавашното съотношение между великите сили. Дори така обаче презрялата смъртта храброст на „будапещенските момчета” нанася на комунизма неизлечима рана и разклаща съветската империя. 

С двуезичната си изложба, посветена на 60-годишнината от Унгарската революция и борба за свобода от 1956 година, Музеят „Дом на терора” отдава почит на паметта на будапещенските момчета.

Програмата е спонсорирана от Инициативен мемориален комитет, създаден по случай 60-годишнината от Унгарската революция и борбата за свобода от 1956 г.

Изложбата ще продължи до 31 март 2017 г.

 

 

ТАНЦИ 16 март | четвъртък | 19.00–20.00 ч. Унгарски културен институт

УРОК ПО УНГАРСКИ НАРОДНИ ТАНЦИ С ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ТАНЦЬОРИ ДИМИТЪР КОРЧАКОВ И КРИСТИНА СЕМОВА

Тема на настоящия урок: танци от Трансилвания и народни хора на общността чанго. Желателна е регистрация на тел. 02/987 23 07, на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или на фейсбук-страницата на събитието: https://www.facebook.com/events/1217080088389864/!

 

ТЕАТЪР 20 март | понеделник | 19.00 ч. Младежки театър - Голяма сцена

АНДРАШ ВИШКИ: ЖУЛИЕТА - Гостуване на Русенския драматичен театър „Сава Огнянов”. С номинация за режисура за Боян Иванов и за "майсторско техническо осъществяване" на Националните награди ИКАР 2017

Превод: Юлия Крумова, постановка: Боян Иванов, художник: Елица Георгиева, хореография: Татяна Соколова, видеомапинг: Тодор Тодоров, музикално оформление: S.U.S.F., асистент сценограф: Огнян Йорданов

Участват: Петя Венелинова, Ралица Константинова, Ясена Господинова

Билети: на касата на Младежкия театър!

„Жулиета“ разказва за изпитанията, на които е подложено семейството на Вишки в края на 50-те години в Румъния. Баща му, католически свещеник, е осъден от комунистическата власт на 22 години затвор. Майката на 2-годишния Андраш е изселена заедно със седемте си деца през 1959 г. Заточена е в лагер в Югоизточна Румъния, където години наред семейството живее изолирано от света заедно с други хора, считани от властта в Букурещ за опасни.

Андраш Вишки е унгарски писател, драматург, университетски преподавател и театровед, роден през 1957 г. в Марошвашархей (Търгу Муреш, Румъния) в семейството на пастор. Учи за инженер, но през 1989 г. прави остър завой и започва да работи като редактор, основава издателство, учи в катедрата по естетика към Университета „Лоранд Йотвьош” в Будапеща, а през 2002 г. защитава DLA-степен в унгарската Академия за театрално и филмово изкуство. Дълги години е драматург на унгарския държавен театър в Коложвар (Клуж-Напока, Румъния). Понастоящем е доцент в катедра „Телевизия и театър” на Университета Бабес-Бояи в Коложвар. Творбите му са награждавани в Румъния и Унгария и се играят с успех по множество европейски сцени – във Франция, Италия, Полша, Словения, Англия, Шотландия – и САЩ.

 

ИЗЛОЖБА / МУЗИКА 22 март | сряда Концертен комплекс "Зала България" - ул. Бенковски 1, I. балкон

По повод 135-та годишнина от рождението на Бела Барток (18811945)

ИЗЛОЖБА „МИКРОКОСМОС – ВЪВЕДЕНИЕ В СВЕТА НА БЕЛА БАРТОК” Министерството на външните работи и външноикономическите връзки на Унгария подготви изложбата по повод Годината на Барток. Експозицията се състои от 12 табла и всяко от тях представя отделна тема – личността, личния живот, ролята на Бела Барток в обществото,

различни страни от живота му като композитор и фолклорист и работата му в научното поприще. Всяко табло има за мото заглавие на композиция на Барток. Снимковият материал на изложбата е от документалната сбирка на будапещенския Архив „Барток”, текстовете са подбрани от негови кореспонденции, изказвания и спомени. Някои от таблата са илюстрирани с фрагменти от музикални творби на Барток, мнозинството от които са лични негови записи, както и събирани от него фолклорни мелодии, а също и няколко интервюта с него.

Куратор на изложбата: Ласло Викариуш, ръководител на Архива „Барток” към унгарския Институт по музика.

Изложбата ще продължи до 5 април 2017 г.

 

МУЗИКА 25 март | събота | 19.00 ч. София – БНР, Студио 1

СОЛОВ КЛАВИРЕН РЕЦИТАЛ НА ГАБОР ЧАЛОГ В ХХ-ТО ЮБИЛЕЙНО ИЗДАНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ФЕСТИВАЛ ЗА СЪВРЕМЕННА КЛАВИРНА МУЗИКА "ppIANISSIMO" - КОНЦЕРТ И МАЙСТОРСКИ КЛАС

В програмата: творби на Золтан Кодай, Бела Барток и Адам Кондор

Габор Чалог е роден през 1960 г. и едва 11-годишен е приет във факултета „Специални таланти” на Музикалната академия „Ференц Лист” (Будапеща). Сред учителите му са прочути музиканти като Дежьо Ранки, Дьорд Куртаг и Золтан Кочиш. След дипломирането си в Унгария продължава обучението си в Университета на щата Индиана (САЩ). Чалог установява творчески партньорства с различни унгарски композитори, резултат на които са редица премиери и посветени на него произведения. Дори днес има изключително близка професионална връзка с Дьорд Куртаг, с когото работи от 1980 г. Обширният репертоар на Габор Чалог включва както редки произведения от Джироламо Фрескобали и Франсоа Купрен, така и съвременни творби. Характерен за изпълнителското му творчество е и „различният поглед”, разкриващ в „нова светлина” често интерпретирани произведения като Изкуството на фугата от Йохан Себастиан Бах или късните опуси на Лудвиг ван Бетовен. Освен множеството си солови рецитали и камерни концерти в Унгария, Чалог има изяви в почти всички европейски държави, както и в САЩ. Габор Чалог е професор във факултета по камерна музика и пиано на Музикалната академия „Ференц Лист”. През 2003 г. е удостоен с наградата „Ференц Лист”, а през 2008 г. създава ансамбъла Лудиум (Ludium) – група от млади музиканти, изпълняващи музиката на Куртаг, поддържащи творческа връзка с композитора, с цел автентична интерпретация на творбите му.

Концертът се посвещава на Годината на Золтан Кодай - 135 години от рождението и 50 години от смъртта на унгарския композитор, музикален педагог и фолклорист.

 

ЛИТЕРАТУРА 29 март | сряда | 18.00 ч. Унгарски културен институт

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА ДЕЖЬО КОСТОЛАНИ "ЗЛАТНОТО ХВЪРЧИЛО", ПРЕВОД СТЕФКА ХРУСАНОВА

Представя: Марин Бодаков, с участието на актьора Манол Глишев

Дежьо Костолани (29 март 1885, Суботица – 3 ноември 1936, Будапеща) е роден в учителско семейство с аристократично потекло, либерални възгледи и литературни интереси. Следва немска и унгарска филология в  Будапещенския и Виенския университет, но прекъсва учението си, за да се отдаде на журналистиката, а по-късно на писателска работа. Активно участва в движението „Нюгат“ (Запад) и сътрудничи на унгарското едноименно списание. През 1930 г. Костолани поема председателството на унгарския ПЕН-клуб. Превежда Уилям Шекспир, Луис Карол, Торнтън Уайлдър, Оскар Уайлд, Ръдиард Киплинг, Райнер Мария Рилке.

Костолани е ненадминат майстор на унгарския език, познавач на неговите тайни, класик на

унгарската литература от европейска и световна величина.

„Златното хвърчило“ е най-красивият роман на Дежьо Костолани, в който се отразяват чувствата и идеите на една отминала епоха, както и преживяванията от детството на самия автор. Действието се развива в скучен и незначителен малък град, условно наречен Шарсег (буквално „Кален край“ на унгарски), където се разиграва трагедията на един хуманист. Антал Новак е учител с либерални идеи, верен на принципите си. Той се опитва да намери общ език с младото поколение – с учениците и с дъщеря си, но благородните му усилия трудно срещат разбиране. Героите на романа по свой път търсят решение на въпросите за човешките ценности, за избирането на поприще, по различен начин разбират философията на живота, като някои от тях не се спират пред нищо, дори пред жестоки постъпки, за да намерят своето щастие.

Стефка Хрусанова е превела от унгарски език книги на Ендре Кукорели, Ференц Молнар, Петер Зилахи, Дежьо Костолани, Антал Серб, Ласло Мартон, Имре Кертес, Ищван Вьорьош и др. Участва с преводи в двадесет антологии. Превежда и книги от английски и словенски език. През 2011 г. е удостоена с Орден за заслуги на Президента на Унгария.

 

ЛИТЕРАТУРА 30 март | четвъртък | 18.00 ч. София – "Шалом", бул. Ал. Стамболийски 50

ВЕЧЕР В ПАМЕТ НА ИМРЕ КЕРТЕС (1929-2016) С УЧАСТИЕТО НА ГАБРИЕЛА ХАДЖИКОСТОВА, НИКОЛАЙ ИВАНОВ ОМ И ЕМИЛ БАСАТ

Имре Кертес е роден на 9 ноември 1929 г. в Будапеща. На 30 юни 1944 г. 14-годишния Имре е депортиран в Аушвиц. През 1945 г. се връща в Унгария. Занимава се с журналистическа и физическа работа. Имре Кертес е изтъкнат преводач, превежда на унгарски Елиас Канети, Зигмунд Фройд, Хуго фон Хофманстал, Фридрих Ницше, Йозеф Рот, Артур Шницлер, Лудвиг Витгенщайн, както и някои съвременни германски и австрийски автори.

От 1998 г. е член на дармщатската Deutsche Akademie für Sprache und Dichtung, от 2001 г. на немския Почетен орден (Pour le Mérite). През май 2000 г. е удостоен с наградата Хердер, през ноември същата година – с литературната награда Die Welt, а на 10 октомври 2002 получава Нобелова награда за литература. Почетен гражданин на Будапеща – 2002. През 2005 г. става доктор хонорис кауза на Сорбоната, през 2007 г. е Посланик на унгарската култура. От 2009 г. е член на Академията за литература и изкуство „Сечени“. След дълго боледуване умира в Будапеща на 31 март 2016 г.

Проявата се осъществява със сътрудничеството на Унгарския културен институт и Организацията на евреите в България - "Шалом"

 

 

Февруари 2017

Унгарски културен институт при Посолството на Унгария в София

ПРОГРАМА ФЕВРУАРИ 2017

 

ИЗЛОЖБА продължение до 4 февруари |Габрово – Художествена галерия

ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС НА МИКЛОШ МАЖАРОФФ

Куратор: Каталин Вамоши

Животът и творчеството на художника и графика Миклош Мажарофф са свързани с град Мишколц. През 1958 г. той се заселва там заедно със съпругата си д-р Мария Николаева, където живее до смъртта си през 1997 г. Пейзажът на Северна Унгария, жителите на областта Боршод, хората на обикновения физически труд са постоянна тема в творчеството му.

 

ИЗЛОЖБА продължение до 20 февруари | Унгарски културен институт

По повод Международния възпоменателен ден на холокоста – 27 януари

ФОТОИЗЛОЖБА „ПИКСЕЛИ – ФОТОСИ ОТ БУДАПЕЩА”

Фотографски паралели: Имре Кински и Ото Кайзер

28-те черно-бели фотоси поставят фотографиите на Будапеща от периода между двете световни войни на загиналия по време на Холокоста Имре Кински (1901-1945) редом с фотографиите на Будапеща от наши дни на съвременника ни Ото Кайзер (1953), като реплика по отношение на настроение, ритмика, тематика.

Със съдействието на Организацията на евреите в България „Шалом”

 

ИЗЛОЖБА продължение до 28 февруари | Монтана - ХГ "Кирил Петров"

ИЗЛОЖБА „ШЕПА СВЯТ” НА БАХГЕТ ИСКАНДЕР

Бахгет Искандер е роден в гр. Ел-Баразин, Сирия, а от 1967 г. живее в гр. Кечкемет, Унгария. По професия е инженер, по призвание – фотограф. Характерна за него е черно-бялата фотография със социална тематика, портретите, пустинните пейзажи и майчинството. Занимава го философията на човека, чувствителен е към човешката съдба и е ангажиран с вечните човешки ценности.

Изложбата се реализира със съдействието на Унгарския културен институт, Община Кечкемет, Българското национално самоуправление в гр. Кечкемет, Националния фонд за култура на Унгария.

 

ЛИТЕРАТУРА 6 февруари  | понеделник  | 18.00 ч. Унгарски културен институт

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА ПЕТЕР ГАРДОШ "УТРИННА ТРЕСКА"

Издателство Авлига, 2017, превод Моника Гълъбова

Представя: Катя Атанасова. С участието на автора Петер Гардош и актьорите Мариела Станчева и Иван Станчев

В романа "Утринна треска" унгарският писател и филмов режисьор Петер Гардош разказва невероятната любовна история на собствените си родители, за която научава едва след смъртта на баща си. Тя е описана в 96 трогателни писма, които родителите му си разменят непосредствено след освобождаването им от концентрационни лагери в края на Втората световна война и по време на лечението им в шведски рехабилитационни центрове. 25-годишният оцелял от Холокоста Миклош е осъден на смърт повторно, този път от туберколозата. Той обаче обявява война на собствената си съдба и решава, че трябва да си намери жена. За целта изпраща едни и същи писма на 117 унгарски момичета, които също като него се лекуват в Швеция. Така започва всичко... "Утринна треска" е книга за страстта, жаждата за живот и предателството; за истинското и лъжливото приятелство, за съмнението и вярата, за тържествуващата сила на любовта.

Едноименният филм "Утринна треска", режисиран от автора Петер Гардош, спечели специалната награда на журито на Международния филмов фестивал "Любовта е лудост" през август 2016 г. във Варна.

 

ИЗЛОЖБА 7 февруари | вторник | 18.00 ч. Пловдив – Галерия на пловдивските художници

ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА ЖИВОПИС НА МИКЛОШ МАЖАРОФФ

Бащата на Миклош Мажарофф се преселва в Унгария през 1910-те години заедно с много други българи и подобно на повечето от тях се занимава с градинарство. Синът му, Миклош Мажарофф, още от детските си години научава български език и се запознава с културата на родителите си. Художественото си образование започва през 1947 г. в Народния колеж „Янош Над Балог” в Надмарош. Продължава образованието си в Художествената академия. През 1953 г. започва работа като художник в Офицерската логистична школа. Следващите няколко години са период на творчески търсения за него, в който особено важна роля е отделена на проучванията, насочени към идентитета и българския произход на семейството. Така се стига и до пътуването, чиято цел е България. През 1956 г. Мажарофф прекарва близо година в България, където се запознава с бъдещата си втора съпруга. През 1958 г. се завръщат в Унгария и се установяват окончателно в Мишколц.

Изложбата ще продължи до 28 февруари 2017 г.

 

ТАНЦИ 16февруари | четвъртък | 19.00-20.00 ч. Унгарски културен институт

УРОК ПО УНГАРСКИ НАРОДНИ ТАНЦИ С ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ТАНЦЬОРИ ДИМИТЪР КОРЧАКОВ И КРИСТИНА СЕМОВА

Тема на настоящия урок: чардаш, понтозо и танц с бутилки. Вход: свободен след предварителна регистрация на тел. 02/987 23 07, на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или на фейсбук-страницата на събитието: https://www.facebook.com/events/691947510984955/!

 

ИЗЛОЖБА 23 февруари | четвъртък | 17.30  ч. Димитровград – Изложбена галерия "Асен Крайшников"

ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА „1956 – ЗА СВОБОДА И НЕЗАВИСИМОСТ”

Унгарската революция и борба за свобода от 1956 г. трае само две седмици, въпреки това разтърсва света. Пропуква устройството, създадено от великите сили след края на Втората световна война и разобличава жестоката действителност на терористичните системи от съветски тип. Светът веднъж завинаги се отрезвява от комунистическите илюзии. През октомври 1956-та унгарската нация доказва, е способна да поеме съдбата си в свои ръце. 

Преди 60 години целият свят е впил поглед Будапеща. Борбата на живот и смърт, събрана в тази две кратки седмици, прави очевидно за всеки, че борбата за свобода на унгарците не може да има шанс при тогавашното съотношение между великите сили. Дори така обаче презрялата смъртта храброст на „будапещенските момчета” нанася на комунизма неизлечима рана и разклаща съветската империя. 

С двуезичната си изложба, посветена на 60-годишнината от Унгарската революция и борба за свобода от 1956 година, Музеят „Дом на терора” отдава почит на паметта на будапещенските момчета.

Програмата е спонсорирана от Инициативен мемориален комитет, създаден по случай 60-годишнината от Унгарската революция и борбата за свобода от 1956 г.

Изложбата ще продължи до 10 март 2017 г.

 

ОПЕРЕТА 18 февруари | събота | 19.00 ч. Русе - Доходно здание, Зала "Европа"

КОНЦЕРТ ПО ОПЕРЕТАТА „ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША” ОТ ИМРЕ КАЛМАН

Солисти: Николай Павлов – тенор, Рада Носикова – сопрано, Георгиус Филаделфевс - тенор и Светослав Лазаров - музикален съпровод

Вход с покани!

„Царицата на чардаша” е най-популярната оперета на Имре Калман. През пролетта на 1914 г. известните немски драматурзи Лео Щайн и Бела Йенбах предлагат на композитора да напише музиката към историята на вариететната певица Силвия Вареску и влюбения в нея граф Едвин Роланд. Вдъхновен от сюжета на произведението, Калман се захваща на работа с необичаен ентусиазъм, но избухва Първата световна война и композиторът спира работата си: „Не мога да пиша музика, когато… по фронтовете светът се избива”, казва Калман. След едногодишна пауза Имре Калман завършва оперетата и първата премиера се състоява на 13 ноември 1915 г. във Виена, последвана от 2000 представления. В Берлин спектакълът се играе ежедневно в продължение на две години. Унгарската премиера се състои през 1916 г.

Оперетата се изграе по света под различни имена: Царицата на чардаша, Да живее любовта, Силва, Циганската принцеса. Първото изпълнение на „Царицата на чардаша“ в България е на 5 декември 1918 г. в новопостроения Свободен театър в София.

Концертът се организира от Унгарския културен институт и Фестивала "Любов и вино"

 

МУЗИКА 21 февруари | вторник | 19.00 ч. София - Студио 5

                   22 февруари |  сряда | 19.00 ч. Пловдив - Bee-Bop Café 

                   23 февруари | четвъртък | 19.00 ч. Русе - Музикално училище, Концертна зала "Русе"

КОНЦЕРТ НА ТРИО ДЕЖЬО ОЛА - ПРЕДСТАВЯНЕ НА НОВИЯ ИМ АЛБУМ "РАЗМИСЛИ НАД ШЕСТ РУМЪНСКИ ТАНЦА НА БЕЛА БАРТОК"

ДЕЖЬООЛА е млад пианист и композитор, носител на наградата Джуниър Прима, вече уважаван член на джаз-братството. Спечелил е няколко награди за композиция и води собствена кросоувър формация, Трио а-ла-Кодай. С настоящото трио обаче, което ще бъде представено в София, той свири превъзходен стрейт-ахед джаз.

ПЕТЕРОЛА, контрабас, свири в множество групи, като показва стабилност и отлична солова работа. Има огромен успех в Япония с групата "Трио Акустик", в която брат му е пианист.

Барабанистът АНДРАШПЕЦЕКЛАКАТОШ е едно от големите и за щастие изпълнени обещания на началото на века, когато отбелязва голям успех в Лондон със Сакчи Ню Джипси Джаз, както и със собственото си Пецек Лакатош Трио.

Билети: София, 21 февруари, Студио 5, Предварителна продажба в Дюкян Меломан, музикален магазин, грамофонни плочи и онлайн на http://ticketplus.bg/ - 10 лв, на врата 15 лв.

- Пловдив, 22 февруари, Bee-Bop Café

- Русе, 23 февруари, концертна зала "Русе"

Концертите са част от балканското турне на триото в Сърбия, Македония, България и Румъния и са по повод Годината на Барток! В България концертите се осъществяват с помощта на: Унгарски културен институт при Посолството на Унгария в София, Джаз Плюс, Дюкян Меломан, Студио 5, Bee-Bop Café, Концертна зала "Русе".

 

КИНО 20-24 февруари | 16.00  ч.  Хасково - Кафе-клуб, бул. България136

                                          14.00 ч.  Димитровград - Клуб КДК

120 ГОДИНИ УНГАРСКО КИНО

През 2016 г. се навършиха 120 години от първата филмова прожекция в Будапеща, тогава е открито и първото кино в града. Настоящите 10 унгарски филма са емблематични за киноизкуството в Унгария.

Докато остареем (Йодьон Ухер, 1916, 93 мин.)

Последна нощ (Йеньо Янович, 1917, 39 мин.)

Златният човек (Шандор Корда, 1918, 61 мин.)

Хиполит, лакея (Ищван Секей, 1931, 75 мин.)

Сараево (Акош Ратони, 1940, 81 мин.)

Планинци (Ищван Сьоч, 1942, 89 мин.)

Учителят Ханибал (Золтан Фабри, 1956, 90 мин.)

Обречените (Миклош Янчо, 1965, 90 мин.)

Любов (Карой Мак, 1970, 85 мин.)

Времето спира (Петер Готар, 1981, 96 мин.)

Кратки анотации за филмите: в прикачения файл.

Проявата се осъществява с помощта на Национален фонд Култура (Унгария)

 

ИЗЛОЖБА продължение февруари | Унгарски културен институт

По повод 135-та годишнина от рождението на Бела Барток (18811945)

ИЗЛОЖБА „МИКРОКОСМОС – ВЪВЕДЕНИЕ В СВЕТА НА БЕЛА БАРТОК”

Министерството на външните работи и външноикономическите връзки на Унгария подготви изложбата по повод Годината на Барток. Експозицията се състои от 12 табла и всяко от тях представя отделна тема – личността на Бела Барток, личния му живот, ролята му в обществото, различни страни от живота му като композитор, като изследовател на народната музика и работата му в научното поприще.

Всяко табло има за мото заглавие на композиция на Барток. Снимковият материал на изложбата е базиран на документалната сбирка на будапещенския Архив „Барток”, текстовете му са подбрани от негови кореспонденции, изказвания и спомени. Някои от таблата са илюстрирани с фрагменти от музикални творби на Барток, мнозинството от които са лични негови записи, както и събирани от него фолклорни мелодии, а също и няколко интервюта с него.

Куратор на изложбата: Ласло Викариуш, ръководител на Архива „Барток” към унгарския Институт по музика.

Другите планирани места в София ще бъдат обявени скоро в отделно съобщение!

 

 

КУРС ПО УНГАРСКИ ЕЗИК ЗА НАЧИНАЕЩИ В УНГАРСКИЯ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ

От началото на февруари започва курсът по унгарски език за начинаещи в Унгарския културен институт.

Желаещите да се запишат могат да го направят на място в Унгарския културен институт - ул. Аксаков 16, след заявка по телефона 02/987 23 07 или по имейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. .

·         Цена на курса (120 учебни часа): 400 лв.

·         Продължителност на курсовете: февруари - декември 2017 г. (с лятно прекъсване през юли и август)

·         Място на провеждане: Унгарски културен институт

 

 

КОНКУРС ЗА ПРЕВОД ПО СЛУЧАЙ 170-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА УНГАРСКИЯ ПИСАТЕЛ КАЛМАН МИКСАТ

Унгарският културен институт при Посолството на Унгария в София обявява конкурс за превод на разказа "Péri lányok szép hajáról" на писателя Калман Миксат по повод юбилейната година.

Със съдействието на специалност "Унгарска филология", Софийски университет

В конкурса могат да участват студенти от специалност "Унгарска филология" (независимо от страната, в която учат), както и завършилите специалността през 2013-2016 година.

Краен срок за изпращане на преводите: 29 септември 2017 г.

Преводите можете да предадете в секретариата на Унгарския културен институт - ул. Аксаков 16 или да изпращате по имейл на: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. .

Награди: I награда - 300 лв., II награда - 200 лв.,  III награда - 100 лв.

Официалното обявяване на резултатите и връчването на наградите ще се състои през месец ноември 2017 г. по повод Деня на унгарския език (13 ноември).

Повече информация: на телефон 02/987 23 07 или по имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. .

 

 

Работно време на Унгарския културен институт (понеделник-петък):

ИЗЛОЖБЕНА ЗАЛА – 10.00-17.30

СЕКРЕТАРИАТ (информация) – 9.30-17.30
БИБЛИОТЕКА – 9.30-17.30

ФОНОТЕКА – 9.30-17.30

 

За промени в програмата следете сайта на УКИ: http://szofia.balassiintezet.hu

Унгарски културен институт при Посолството на Унгария в София

София 1000, ул. Аксаков 16

 

тел. 987 23 07, 987 29 63, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Attachments:
Download this file (UKI_february_2017_bg.PDF)UKI_2017.february_BG[UKI_2017.february_BG]1267 Kb

За делничните добродетели - рецензия

Рецензия за книгата на Тошо Дончев "За делничните добродетели"на Пал Шухаи, поет, преводач, литературен критик, преподавател, автор на учебници.

Рецензията е публикувана в бр. 9/2016 на списание "Напут".

 

Писмо за книгата на Тошо Дончев

 

Скъпи приятелю Тошо! Позволи ми, моля те, въз основа на книгата ти "За делничните добродетели" вече да те наричам така. Свой приятел, макар че не зная дори адреса ти за кореспонденция. Но за продължаване на приятелския ни разговор ме насърчава и раздаването на автографи на площад „Вьорьошмарти”. Като такъв трябва да приема и метода ти на историография. Защото как иначе би могла да се нарече дискусията sine ira et studio по толкова деликатна тема, каквато е холокостът – в този случай отсъствието му, българското „чудо” – ако не приятелски разговор. Както пишеш: „без табута и мистификации, искрено и същевременно обективно, търсейки, разкривайки и анализирайки обществените причини и следствия”, по смисъла на израза от талмуда, „малкото, побиращо в себе си голямото” И сам с радост бих приел духовитостта на очакването ти, особено когато си мисля за икономичната конструкция на книгата ти, за  транспарантната същност на стила ти и накрая, но не и на последно място, за подразбиращата се от само себе си простота и пленителност на посланието ти. Само заглавието бих позаострил още. Дори само защото признаваш, че се опираш на съдържанието на книгата на Хана Аренд „Айхман” [„Айхман в Ерусалим. Репортаж за баналността на злото” П.Ш.]: „Айхман не е неумолимо престъпно чудовище, а личност, която без да размисля изпълнява всяка официална заповед. От това изхожда тезата на Аренд за баналността на злото, тоест всичките действия на лица, които се отказват от собствената си способност за преценка и без да поемат отговорност се превръщат в задвижващите механизма колелца на машината на тоталитаризма, която чрез тях прави с другите каквото пожелае...” (Само в скоби отбелязвам, че опасността от такава тоталитарна власт не е останала в миналото и възможността за превръщане в „колелце” също не е по-малка в наши дни, в епохата на глобалните манипулации, отколкото е била в епохата на еднопартийните диктатури – не можем дори да кажем, че мъченията са станали „по-изтънчени”.) Тъкмо затова бих се занимал още малко със заглавието ти, някак си така: „Спасяването на българските евреи – е баналността на добродетелите.” По моя преценка именно от това има най-голяма нужда, поне тук, в Унгария. От баналността. От делничността, от всекидневността. Това само по себе си би било добродетел, имайки предвид не един от нашите самозабравили се, носещи се с издути платна съвременници. Лишената от патос простота, готовността за диалог без размахване на идеологически знамена. Но направиш ли плах опит дори само да ги заговориш – получаваш несъизмеримо груб отговор. Както при висенето по опашки. Не казвам, че и сам не бих могъл да посоча примери за обратното, но се боя, че с тях - обременени с такъв трагичен опит от миналото - не бихме могли днес да породим дори едно скромно „всенародно” противипоставяне. Понякога, разбира се, да, наистина, както и ти пишеш, в атмосферата на анонимността. Боя се, че духовният ни елит (ако изобщо съществува такъв) би предпочел да се скрие от ролята, която му се полага. Наследство, до десето коляно. Българският пример е много по-утешителен. (С какви впечатления си напоследък – и за това би могъл да напишеш една книга, драги Тошо.) Но да си останем на тази. На израза на основателната радост от благородното, безкористно дело на българския народ” и същевременно „дълбокия траур и неотминаваща тъга по невинните жертви", "по близо дванайсетте хиляди [...] македонски, лишени от гражданство еврейски жертвени агнеци”. Последните ти думи ме разтърсиха особено дълбоко. Това не е просто гласът sine ira et studio. Дори и да е такъв, то се държи на непоколебими морални ценности, като „съзнателните и смели” твои български сънародници, които са били способни „да не приемат като светото писание законите на държавата и да не следват сляпо нейните предписания, а да ги подлагат на изпитанието на делничния опит и всеобщите ценности, особено, когато [...] противоречат на естествения морален усет и здравия разум”. Ако не греша, Аристотел нарича това фронезис. Способността да се търси и открива златната среда. Повелята на практичния разум. На тази почва виждам да стои по тацитовски обективната ти равносметка. И ако сега вече под знака на това погледна българското минало, ще ми се наложи да изтръпна от едновременно незаслуженото и заслужено презрение към музата (съдбата?) на историята. По отношение на България това е толкова очебийно. Защо ли? Защото тази много по-стара и много по-обоснована от нашата държава, която по времето на историята си се е впускала в столетна борба с такава огромна империя като византийската и която почти едновременно с нейното рухване попада под „плена” на османската империя, осъзнавайки се от петстотингодишното владичество, след известни залитания е била способна, все пак е била способна да изкове достойнство от нуждата, или по-скоро (както пишеш ти) от нищетата. И в това по гротескен начин решаваща роля получават тъкмо даденостите, произтичащи до голяма степен от принудата, липсата на собствена управляваща феодална класа, традиционните стремежи към независимост на ортодоксалната църква, традиционният инстинкт за самосъхранение на обикновените хора, мълчаливата съпротива, учеща на „понасянето на непоносимото”. И през март 1944 година, също както и по-рано. Този път спъсяването на близо 50 000 български евреи в резултат на оказалата се в крайна сметка правилна отстъпчивост (мъдрост?) на цар Борис ІІІ и на „спасителите на евреите”, но преди всичко на солидарното отношение на църквата към преследваните. Виждам, че и други „щастливи съвпадения” са засегнати тук – угнетяването на евреите, подобно на българите, през цялата история на България, сходната стратегия за оцеляване, манталитета насочен против „военното мислене” на управниците, общата „тактика на преговори”. И още нещо: „ролята на влиятелните стопани, на заможните селски първенци (чорбаджиите) във внезапно настъпилата капитализация. Типичното българско явление „байганьовщина”, откривано във фейлетоните на Алеко Константинов („Бай Ганьо”). Появяването на историческата сцена на този внезапно забогатял „български Шейлок”, на „българския до мозъка на костите си търгаш”. Щастие в нещастието е и: противопоставянето ние-той не се простира между евреи и християни, а между мюсюлмани и не мюсюлмани.” Всичко това какво доказва на мен, драги Тошо? Само толкова, колкото и сам цитираш от студията на Ищван Бибо [„Еврейският въпрос в Унгария след 1944” - ПШ.]: „За човечността и храбростта естествено са нужни и индивидуални черти, но възможността за тяхното проявление зависи от условията в обществото...” Както и това, че с тези условия в съдбоносен момент (отново трябва да цитирам Бибо) в момент на разпад или смут в състояние ли са действащите авторитети на общността да направят задължителни и определящи посоката директивите за морална непоколебимост във видимите и невидимите органи на общността...” Радвам се, че при вас това се е получило. А също и, че по примера на българите Ти неизбежно и с въздействаща на поколенията мъдрост си съумял да доведеш това до знанието ни. Благодаря ти за това.

С приятелски поздрав: Пал

 

 

Млади виртуози 2017

Тринадесети международен конкурс "Млади виртуози 2017"

Тази година конкурсът ще се проведе от 30 март до 8 април в НДК.

Конкурсът е предназначен за изпълнители от специалностите цигулка, виолончело, флейта и кларинет.

Крайният срок за записване е 6 март 2017 г.

Повече информация на сайта на конкурса: http://www.yvcompetition.org/index_BG.htm